Престол и щурм

– Напълно е възможно – каза. – Кой знае защо си мислех, че е по-вероятно да се съюзи с фйерданите. Северната ни граница е къде-къде по-уязвима. Но пък Сикурзой е добро място да се скриеш. Ако това излезе истина, трябва час по-скоро да сключим съюз с Шу, за да можем да го нападнем от две страни.

– Наистина ли искаш да му обявиш война? – попитах изненадана.

– Така е да предпочитане, отколкото да го чакаме да укрепне и пръв да ни нападне.

– Този план ми харесва – неохотно го подкрепи Мал. – Тъмнейший едва ли го очаква.

Неговите думи ми напомниха, че докато Мал и Николай бяха като котка и куче, Мал и Щормхунд едва не станаха приятели.

Николай отпи глътка чай и продължи:

– От Първа армия също пристигат тревожни вести. Оказва се, че някои солдати получили религиозно просветление и дезертирали.

Намръщих се.

– Нали не искаш да кажеш, че...

Николай кимна.

– Търсят убежище по манастирите и се присъединяват към култа на Светицата на слънцето. Аппарат разпространява слухове, че си взета за заложница от покварения монарх.

– Но това е нелепо! – отвърнах.

– Напротив, звучи напълно правдоподобно. Едва ли трябва да споменавам, че баща ми изобщо не е във възторг от тази история. Снощи в пристъп на ярост удвои наградата за главата на Аппарат.

– Това не е никак хубаво – простенах.

– Вярно – призна Николай. – Ето защо е разумно началникът на личната ти охрана да завърже някои познанства и да си спечели съюзници във Великия дворец. – Той погледна остро към Мал. – Така ще може да си от полза, Оретцев. Доколкото си спомням, успя лесно да омаеш екипажа ми, затова грабвай лъка и влез в ролята на дипломат, вместо да се правиш на ревнив любовник.

– Ще си помисля.

– Добро момче – подхвърли Николай.

„В името на вси светии!“ Как пък веднъж не се удържа да развали доброто впечатление, което току-що е направил.

– Внимавай, Николай – тихо произнесе Мал. – Царските синове пускат кръв също като обикновените хора.

Николай отупа някаква невидима прашинка от ръкава си.

– Точно така – отвърна, – само че кървят в по-хубави дрехи.

– Мал...

Мал се изправи рязко, столът му остърга пода.

– Имам нужда от чист въздух.

И се отправи към вратата, забравил за титлите и церемониалностите.

Запратих салфетката си на масата.

– Защо го правиш? – гневно се обърнах към Николай. – Защо го предизвикваш така?

– Това ли правя? – невинно попита Николай и посегна за ново хлебче.

Замислих се дали да не нанижа ръката му с вилицата.

– Не го притискай, Николай. Загубиш ли Мал, губиш и мен.

– Той трябва да научи какви са правилата тук. Не успее ли, превръща се в пречка. Залогът е прекалено висок, за да се вземат половинчати мерки.

Потръпнах и разтрих ръце.

– Мразя да говориш така. В такива моменти си същият като Тъмнейший.

– Ако някога ти е трудно да ни различиш, обърни внимание кой от двамата не те изтезава и кой не се опитва да убие Мал – това трябва да съм аз.

– Сигурен ли си, че винаги ще е така? – изстрелях в отговор. – Убеден ли си, че ако от това зависи качването ти на престола и спасението на Равка, няма лично да ме окачиш на бесилката?