Престол и щурм

Гласът ù беше твърд и силен, но докато седях край огъня си дадох сметка, че единствен той е останал непроменен. Доскоро Багра беше стройна и жилава, изопната като острието на нож и гъвкава като акробат. Сега древните ù ръце леко трепереха, а предишното опънато като тетива тяло изглеждаше мършаво и чупливо.

– Покажи ми – повтори тя, протягайки ръка. Останах неподвижна и ù позволих да прокара длан по лицето ми. Кокалестите ù пръсти запълзяха като бели паяци по кожата ми, подминаха равнодушно мокрите следи от сълзи, спуснаха се надолу по челюстта, по шията и се спряха върху нашийника.

– О – изрече само с дъх, докато пръстите ù опипваха грубите парчета

еленовите рога около врата ми. После гласът ù стана мек, почти скръбен. – Как ми се иска да бях видяла този елен.

Едва се удържах да не извърна глава, за да не виждам празните очни кухини. Вместо това вдигнах ръкава си и взех едната ù ръка. Тя направи опит да се дръпне, но аз я стиснах още по-здраво и опрях пръстите ù върху люспите около китката. Тя замръзна.

– Не – пророни, – това не може да бъде!

После заопипва ръбовете на люспите от морския бич.

– Русалие – прошушна. – Какво си направила, момиче?!

Думите ù ми вдъхнаха надежда.

– Ти си знаела за другите муски.

Изкривих лице, когато ноктите ù се впиха в китката ми.

– Истина ли е? – рязко попита тя. – Истина ли е това, което разправят – че той можел да вдъхва живот на сенките?

– Да – признах.

Приведените ù рамене провиснаха още повече. После отблъсна ръката ми, сякаш беше нещо гнусно и нечисто.

– Махай се.

– Багра, имам нужда от помощта ти.

– Казах, махай се.

– Моля те. Трябва да разбера къде да търся жар-птицата.

Хлътналите ù устни леко потрепнаха.

– Веднъж вече предадох сина си, малка светице. Защо си мислиш, че пак ще го направя?

– Нали искаше да го спреш – започнах колебливо. – Ти...

Багра удари силно тояжката си в пода.

– Исках да го предпазя да не се превърне в чудовище! Но вече е твърде късно, нали? Благодарение на теб той вече не е човекът, който беше навремето. Вече е отвъд всяко изкупление.

– Сигурно е така – признах. – Но все още има надежда за спасението на Равка.

– Какво ме е грижа мен за тази окаяна страна? Мигар светът е толкова хубав, че да си струва спасяването?!

– Да – отвърнах. – Знам, че и за теб е така.

– Нищо не знаеш, момиче.

– Добре тогава! – възкликнах. Отчаянието ми помете всяко чувство за вина към нея. – Знам, че съм идиотка. Известно ми е, че съм глупачка. И за нищо не ставам. Точно затова имам нужда от твоята помощ!

– Няма кой да ти помогне. Единственото ти спасение е да бягаш.

– Кажи ми какво знаеш за Морозов – примолих ù се. – Помогни ми да открия третата муска.

– Не бих могла да гадая къде да търсиш жар-птицата. А и да можех, нямаше да ти кажа. Сега искам само топла стая и да ме оставят да умра на спокойствие.

– От мен зависи да ти отнемат и тази стая – казах гневно, – заедно с огъня в печката и послушния прислужник. Тогава може да ти се върне охотата да приказваш.