Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Може би — каза той. — Аз не съм бил там. Още ме е нямало.
Повървяхме по каменистата пътека, която отбиваше встрани край гъсталак от мрачни храсти, минаваше край каменна гора и се прехвърляше по тясно мостче над черен поток, в който се отразяваха облаците и високите клони на дърветата. Няколко нападали листа прошумоляха, подгонени от блуждаещия вятър.
— Как така не си ми споменавал за това напоследък? — попитах аз.
— Смятах да ти кажа, но все отлагах за друг път — каза Люк. — Толкова неща ми се насъбраха.
— Така си е. Всеки път, когато се срещахме, все изникваше нещо. Но сега… Да не би да си решил, че няма закъде повече да отлагаш и че трябва на всяка цена да узная за това?
— О, не съвсем. — Люк спря и се облегна на един надгробен камък. Дясната му ръка сграбчи плочата, кокалчетата му побеляха от напрежението. Част от каменния ръб се превърна в прах, който се посипа по земята като ситен сняг. — Не съвсем — повтори той. — Споменах го между другото. Може би информацията ще ти свърши някаква работа, може би — не. Кой знае.
Изведнъж плочата поддаде със скрибуцане и изпод дланта на Люк се изтърколиха няколко по-едри камъчета от нея. Той като че ли не забелязваше това, или пък не му обръщаше никакво внимание.
— Защо тогава си бил целия този път?
Люк пусна плочата, обърна се в посоката, от която бяхме дошли, и тръгна натам.
— Пратиха ме, за да ти съобщя нещо, и аз не можах да откажа — каза той след две-три крачки. — Реших, че ако започна по-отдалече, ще ми е по-лесно да стигна до същественото.
Нещо се пропука с трясък зад гърба ми. Обърнах се и видях как надгробната плоча се разпадна на малки парченца, които се смесиха с камъчетата на пътеката.
— Я да ти видя ръката — казах.
Люк я изтръска и я протегна. До основата на показалеца му трепкаше мъничко пламъче. Той го притисна с палеца си и то изгасна. Закрачих по-бързо и Люк ме настигна.
— Люк, знаеш ли какво си ти?
— Нещо в мен като че ли ми го нашепва, братче, но въпреки това не знам. Просто чувствам… чувствам, че нещо не е наред. Май ще трябва да ти изрецитирам посланието възможно най-бързо, докато все още мога.
— Не. Задръж — казах аз и ускорих темпото още повече.
Над нас прелетя черна сянка, която потъна сред дърветата. Беше твърде бърза, за да успея да разпозная формата й. Застигна ни ненадеен порив на вятъра.
— Знаеш ли какво става? — попита Люк.
— Мисля, че да — казах аз, — и искам да направиш точно това, което ти кажа, колкото и странно да ти стори. Става ли?
— Защо не? Ако не се доверя на благородник от Хаос, тогава на кого?
Преминахме почти на бегом край мрачния шубрак. Моят мавзолей беше съвсем наблизо.
— Знаеш ли, въпреки това има нещо, което се чувствам задължен да ти кажа още сега — настоя Люк.
— Изчакай. Моля те.
— Важно е, да знаеш!
Хукнах напред и той се затича, за да ме настигне.
— Става въпрос за твоето присъствие в Хаос точно сега.
Протегнах ръце и блъснах вратата на каменната постройка. Влетях вътре и с три големи крачки се озовах в ъгъла. Паднах на колене, грабнах една глинена купа и я избърсах набързо с края на наметалото си.
— Мърл, какво правиш, по дяволите? — попита Люк. Току-що бе влязъл.
— Само минутка и ще ти покажа — казах аз и измъкнах кинжала си.
Сложих купата върху погребалния одър, нагласих китката на лявата си ръка над нея и я резнах с кинжала.
Но вместо кръв от раната изскочиха пламъци.
— Не! Проклятие! — извиках аз.
Свързах се с Колелцето, открих нужната нишка, проведох по нейния канал нужното оздравяващо заклинание и го насочих към раната си. Пламъците секнаха и от нея мигом потече кръв. Проклинайки, заповядах на заклинанието да поддържа раната в това състояние.
— Наистина се държиш странно, Мърл — каза Люк. — Не мога да не ти го призная.
Оставих кинжала и стиснах с дясната си ръка порязаната китка над раната. Кръвта потече по-бързо. Погледнах Люк. На лицето му се бе изписало напрежение. Притиснах отново китката си. Купата се бе напълнила почти до половината.