Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Мисля, че мога да ти предложа работа, която ще реши проблема — обади се Коруин. — Поне за известно време.
Дърветата вече си бяха съвсем истински, а наоколо се носеше доста убедителна мъгла. Влагата покри предното стъкло с малки капчици.
— Какво искаш да кажеш?
— Минутка само.
Сред мъглата се появиха и първите реални щрихи на пейзажа. Изведнъж осъзнах, че се движим не по асфалт, а по доста равен черен път. Намалих още малко, за да избегна излишните рискове.
Един голям фрагмент от мъгливата пелена изчезна или беше отнесен от вятъра и пред нас се появи огромно дърво. Част от почвата около дънера му светеше с неонова светлина. Картината ми се стори странно позната…
— Тук някъде трябва да е твоят Лабиринт, нали? — попитах аз. Пътят изсветляваше все повече. — Файона ме доведе веднъж тук.
— Да — каза баща ми.
— Неговият образ се противопостави на Логрус в мавзолея и след това ни поведе през тунела, нали?
— Да.
— Значи… той също притежава разум. Като другия в Амбър, като Логрус…
— Така е. Спри ей там, в разчистения участък край дървото.
Завъртях волана и насочих колата към равното място, което му бе посочил. Мъглата си беше все още тук, но вече не чак толкова гъста, колкото в началото. Сигурно беше някъде около полунощ, ако се съдеше по играта на сенките наоколо, но блясъкът на ексцентричния Лабиринт озаряваше всичко по-ярко от дневна светлина.
Слязохме от шевролета и Коруин каза на Люк:
— Духовете на Лабиринта не съществуват дълго.
— И аз чух нещо подобно — отвърна му Люк. — Да знаеш някакви полезни трикове за такива като мен?
— Знам ги до един. Налага ми се.
— О?
— Татко… — почнах аз. — Искаш да кажеш…
— Да — отговори ми той. — Нямам никаква представа къде се намира моят оригинал.
— С теб се срещах напоследък, нали? Ти си онзи, който посещаваше Амбър?
— Да.
— Разбирам. И все пак ти не си като останалите.
Той протегна ръка и я сложи на рамото ми.
— Не съм. — И погледна към Лабиринта. — Аз създадох това нещо. Аз съм единственото създание, което е преминавало някога по него, следователно и единственият дух, който този Лабиринт може да призове. Той гледа на мен като на нещо повече от свой инструмент. Ние поддържаме връзка и той, изглежда, е склонен да вложи в мен нужната енергия, за да продължа да съществувам. Така е от доста време насам. Имаме си общи планове, макар връзката ни да изглежда по-скоро символична. Предполагам, че духовете на Лабиринта в Амбър и тези на Логрус са много по-нетрайни.
— Мога да го потвърдя — казах аз.
— … с изключение на една от тях, на която ти си помогнал. Благодаря ти за това. Сега тя е под моя закрила и така ще бъде докато времето й изтече.
Коруин пусна рамото ми.
— Все още не си ме запознал както му е редът с твоя приятел — каза той.
— Извини ме. Наистина забравих. Люк, искам да те запозная с баща си — Коруин Амбърски. Сър, това е Люк, известен по-скоро като Риналдо, син на твоя брат Бранд.
Очите на Коруин се разшириха за миг, но той протегна ръка, изучавайки лицето на Люк.
— Радвам се да запозная с приятеля на сина си, който освен това е и мой роднина.
— За мен е удоволствие, сър.
— Чудех се какво в теб ми изглежда толкова познато.
— Добре, че някои истини изплуват постепенно на повърхността. Така човек успява да поуталожи страстите си.
Татко се засмя.
— Вие двамата къде се запознахте?
— В училище — отвърна Люк. — В Бъркли.
— Логично. Трудно бихте се срещнали в Амбър — каза Коруин и се обърна към Лабиринта. — Бих изслушал с удоволствие историята ти, но първо искам на свой ред да ви представя някого. Елате с мен.
Той се запъти към бляскавите линии и ние го последвахме. Край нас отплуваха няколко парцаливи къса мъгла. Като се изключи шумът от стъпките ни, наоколо цареше тишина.
Стигнахме до ръба на Лабиринта, спряхме и се загледахме в него. Очертанията му бяха наистина грациозни, а размерите му твърде големи, за да бъде обхванат с един поглед. Веднага почувствах пулсиращата сила, която извираше от него.