Меч в бурята [bg]

— Остаран, това е само покана — усмихна се престорено. — Не е задължително да се къпете. Доколкото знам, някои ваши сънародници се боят от топла вода.

Остаран му се усмихна още по-сдържано, свали ризата, ботушите и панталона си и ги даде на прислужника. Човечецът ги държеше, сякаш очакваше да го ухапят, но накрая отиде да ги сложи на предназначения за това рафт. Остаран седна на ръба и потопи краката си. Двамата му спътници го наблюдаваха навъсено. Остаран вдиша дълбоко.

— Ухае на лавандула — каза им и се потопи във водата.

Изми си лицето и приглади русите си мустаци. Развърза двете плитки, разтръска косата си и се потопи целият.

— Не е толкова зле, нали? — подхвърли Валанус, щом главата на Остаран щръкна над повърхността. Ухили се на другите двама. — Ако воин от гат може да се престраши, не е непосилно и за воини от остро, струва ми се?

— Зависи — сви рамене единият, мъж с яки мускули и двуостра червеникава брада. — Чувал съм за мъж от племето гат, който си напъхал главата в кравешки задник заради облог. И косата му позеленяла. Но не съм чувал за мъж от остро, който би направил същото.

Даде знак на другия и двамата излязоха от банята. Валанус видя, че Остаран се смее.

— На всяка обида ли се усмихваш?

— Той не се опитваше да обиди мен. Присмиваше се на тебе.

Валанус подвикна, че иска сапун, и друг прислужник му донесе малък стъклен съд. Валанус изсипа съдържанието му в шепата си и започна да го втрива в косата си. Наведе глава да се измие и попита:

— Какво мислиш за банята?

Вождът от гат огледа четирите басейна, каменните колони, високите прозорци, украсените скамейки и рафтове. Когато отвори уста, в очите му се мяркаха лукави искрици.

— Голямо хабене на труд и камък — каза той. — Ако човек поиска, може да се измие и в някой поток. Все пак признавам, че тук е приятно.

Валанус се премести до тръбата с гореща вода, за да се сгрее. Остаран седна наблизо.

— Какво научиха твоите съгледвачи за Конавар? — попита мъжът от Каменград.

— Потулил се е някъде. Преследвачите от пердиите се заблудили, че са го приклещили в хълмовете. Успели да докопат само конете му. Той убил двама и се измъкнал пеша.

— Още двама? Колко станаха убитите?

— Шестима… или седмина, ако броим търговеца, когото изтезавал до смърт в Алин. Заловил един от техните съгледвачи. Оставил им го вързан на едно дърво, за да предаде послание. Конавар се зарекъл, че ще се върне да заколи Карак и нямало сила на този свят, която да го спаси.

— Момчето се е разлютило — поклати глава Валанус. — Признавам си, че не бих искал да намрази и мен. Ти си го срещал, нали?

Остаран кимна.

— Да, пътуваше с търговеца, чийто мед съм опитвал. Но не сме разговаряли.

Валанус се засмя.

— Остаран, ти си воин като мен. Кажи си направо, че ти настръхна косата от него.

— Настръхва ми косата от всеки мъж, готов да се нахвърли срещу мечок само с нож в ръка — уточни Остаран и вдигна пръсти пред очите си. — Кожата ми се набръчква — каза недоволно. — Стига ми толкова.