Меч в бурята [bg]

Гледаше хората, които подминаваше. Повечето бяха високи, светлокоси и с приятни лица. Някои мъже носеха сини наметала с присъщата на племето пердии червена ивица по средата.

Жена пресече улицата тичешком пред коня му. Беше стройна, макар и с прошарена коса. Подсети го за Ворна. Кон въздъхна — как да се върне в Трите потока и да ѝ разкаже за смъртта на нейния съпруг, с когото тя се бе събрала толкова наскоро?

Ворна бе дошла при Кон вечерта преди той да потегли на път с Бануин. Потропа на вратата и го помоли да поговорят на поляната до къщата.

— Вече нямам силата си, но помня как още първия път, когато зърнах Чужденеца, прозрях неговата геша. Конавар, внимавай за лъв с кървави очи. Може да е герб, може да е изваяние. Може дори да е истински звяр.

— Ще бдя над живота на Бануин — зарече се Конавар.

Не бе спазил дадената дума и нямаше никакво значение, че Бануин бе настоял той да не влезе в града заедно с него. Чувството за вина беше като потоп, погълнал душата му.

Стигна до ябълковата градина, видя знака със златен кръг около дъбово листо и скочи от седлото. Имаше коневръз наблизо и той остави конете там. Потропа на вратата. Отвори му мъж на средна възраст, леко прегърбен и вече плешив. Носеше дълга синя роба.

— Какво искаш? — попита, примижал късогледо към лицето на Конавар.

— Ти ли си търговецът Дятка?

— Да, аз съм — отговори нетърпеливо мъжът. — Кажи какво искаш.

— Заръчано ми е да ти докарам стока за продан.

— Кой те праща? — попита Дятка доста по-приветливо.

— Гаршон от Гориаса — отвърна Кон, без да се замисли.

Дятка излезе на слънце да погледне товарните коне.

— Какво си докарал?

— Кожи от черно-белите говеда на племето риганте, накити от младия майстор Риамфада и двайсет стомни уисге.

Дятка се замисли, после се усмихна и го покани да влезе. Хубави килими покриваха подовете, голямата стая беше запълнена с големи и по-малки сандъци, наредени един върху друг. Дятка се провря между тях до малкото свободно пространство пред огнището, където имаше масичка и два стола. Предложи на Кон да се настани на единия и каза:

— Сам виждаш, че не мога да се отърва от стока. Скоро ще започне война и повечето пътища на изток са затворени за мен. Складът ми е претъпкан. Съжалявам, но няма как да ти бъда полезен. Нека поне те почерпя чаша вино.

Пак мина между сандъците и се забави няколко минути. Кон разглеждаше стаята. По стените имаше украшения, рисувани орнаменти, килимчета, оръжия. Погледът му се прикова в кръгъл бронзов щит с изобразена лъвска глава в средата. Търговецът се върна с два сребърни бокала и подаде единия на Кон, другия сложи на масата пред себе си. Седна и се облегна.

— Как е Гаршон?

Кон също остави чашата си на масата.

— Всичко беше наред с него последния път, когато се видяхме.

Младежът сам се учуди колко кротко и дружелюбно звучи гласът му.