Вратите на Рим [bg]

Той се усмихна снизходително и повика да донесат вино; веднага му подадоха му пълна чаша.

— Какво става, ако не си съгласен със сената или със Сула? — попита Гай.

Марий изсумтя, пъхнал нос в чашата.

— Много просто. Хората избират сената, за да прави законите и да ги защитава… Избират и други, по-нисшестоящи длъжности: едили, претори и консули. Двамата със Сула сме тук, защото народът гласува за нас, и сенатът не забравя това. Ако имаме разногласия, един консул може да забрани някой закон и той не може да бъде прокаран. Или Сула, или аз трябва само да кажем „вето“, тоест „забранявам“, когато започнат разискванията, и това е краят за цяла година. Можем и да се блокираме един друг по този начин, макар че не се случва често.

— Но как сенатът контролира консулите? — настоя Гай.

Марий отпи голяма глътка вино, усмихна се и попипа корема си.

— Могат да гласуват против мене и на теория да ме свалят от длъжност. Но на практика моите поддръжници ще предотвратят подобен вот, така че консулът е почти недосегаем през цялата година.

— Ти каза, че консулът се избира за една година и след това трябва да се оттегли — напомни му Гай.

— Законът се прекланя пред силните, Гай. Всяка година сенатът настоява да се направи изключение и да ме преизберат. Аз съм добър за Рим, нали разбираш… и те го знаят.

Гай беше доволен от тихия разговор, или поне толкова тих, колкото искаше вуйчо му. Разбра защо баща му винаги се бе отнасял с недоверие към него. Марий беше като лятната светкавица — невъзможно е да се каже къде ще падне следващия път, — но за момента държеше града в ръцете си и Гай откри, че и на него му се иска същото: да е в центъра на нещата.