Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Сир — отвърнал Боорт, — при тези условия призовавам вие да отсъдите избора на тези двойки заради вашия ранг, така че да разпределим всяка девойка според благородството на нейното потекло.
Кралят се съгласил и свикал десет от своите най-мъдри рицари.
— Сеньор — рекъл той на Боорт, — можете да си вземете първи жена, изборът се пада на вас.
— Многоуважаеми господарю, без съмнение, ако имах възможност, щях да взема бързо решението си, ала съм предприел едно търсене, така че не мога да се сгодявам, преди да го довърша.
— Девойката ще изчака завръщането ви — отговорил кралят.
— Сир, за Бога, не приемайте въздържанието ми като презрение, тъй като наистина няма друга причина освен тази, за която ви казах. Моля, не се гневете.
Кралят го уверил, че не е ядосан.
— Но сега нищо не ви пречи да изберете дванадесетте девойки, които да бъдат сгодени.
— Сир — продължил Боорт, — познавате добре всички рицари. Посочете съпруг на девойките напълно безпристрастно. Все пак се противопоставям тази, която ми даде дрехата, да бъде в бройката, защото със сигурност нито един рицар на света не ми се струва достоен за нейната красота, с изключение на един.
Кралят се съобразил с неговото желание. Избрал дванадесет девойки за дванадесетте рицари и представил на всяка нейния съпруг. Когато дъщерята на краля видяла, че е лишена от този, когото се надявала да е за нея, се натъжила силно, но не се осмелила да го покаже. Питала се защо рицарят не я избрал и учудването й било споделено от всички. Девойките си казвали помежду си, че рицарят би заслужил с право името „Красивия свенливец“, щом като не избрал за себе си най-прелестното създание на земята. „И проклет да бъде часът, в който се е родил този красавец и смелчага, щом е толкова стеснителен!“
Тогава девойката отишла до масата на дванадесетте перове и се обърнала към първия:
— Сеньор, сервирах ви на масата. Бих искала да узная как ще ме възнаградите.
Заслепен от красотата й, той отговорил тържествено:
— Госпожице, за вас съм готов в продължение на година да се сражавам срещу другите рицари, поставил само десния си крак върху шията на коня. И ще ви изпращам ризниците и доспехите на всички тези, които успея да победя.88 Давам ви честната си дума.
Този рицар се казвал Калеас Дребния.
— А що се отнася до вас, сеньор — попитала тя неговия съсед, — как ще ми се отблагодарите, задето ви сервирах?
— Госпожице, в началото на първата гора, в която пристъпя, ще опъна шатра и няма да помръдна оттам, преди да победя десет рицари или аз самият не бъда сразен. Ако ги надвия, ще получите всички техни коне.
Името на този рицар било Сабилор с Жестоките ръце.
Третият заявил, че никога няма да стъпи в замък, преди да победи шестима рицари или самият той не бъде победен. „И ако ги надвия, госпожице, ще получите шлемовете им.“ Този рицар се казвал Алфазар Дебелия. Той не продумал нищо повече. А четвъртият рекъл, че няма да спи никога с девойка, преди да победи четирима рицари или той самият не претърпи поражение. „И ако ги победя, госпожице, ще получите мечовете им.“ Името му било Сардюк Белия. На свой ред петият заявил, че в продължение на една година няма да срещне рицар, съпровождащ девойка, срещу когото да не се бие. Ще завладее девойката или той самият ще бъде покорен. „И всички девойки, които подчиня, ще изпратя да ви служат.“ Последният се наричал Малиор Трънливия. Сетне шестият казал, че през тази година няма да победи рицар, на когото да не отсече главата или той самият ще загуби своята. „И на всички тези, които надвия, ще ви изпратя главите.“ Името му било Огер Вероломния. Седмият заявил, че няма да срещне девойка, закриляна от рицар, без да я целуне насила или не бъде победен. Казвал се Патридес със Златния обръч. Осмият рекъл, че ще язди в продължение на месец само по риза, с шлем на главата, щит на шията, копие в ръка, меч на кръста „и няма да срещна рицар, когото да не предизвикам на двубой, и на всички тези, които поваля от седлата, ще ви изпратя конете.“ Името на този рицар било Мелдон Шегобиеца. Сетне дошъл ред на деветия:
— Госпожице — казал той, — заради вас ще приема да отида до Горския брод и ще го пазя, така че никой рицар няма да успее да напои коня си, без да му обявя битка, и на всички тези, които победя, ще ви изпратя щитовете.
Казвал се Гаргалан Силния. След това десетият обявил, че няма да спира да язди, докато не открие най-красивата от всички девойки „и знайте добре, че ще я покоря, където и да се намира. Ако имам съперник, ще се бия, колкото е необходимо, за да я завладея, или аз самият ще бъда победен. Ако я спечеля, ще я доведа да ви служи“. Неговото име било Малакин Уелски. Единадесетият съобщил:
88
Това е първото от дълга серия обещания/предизвикателства. Всеки от дванадесетте рицари дава екстравагантен обет (gab) пред красивата девойка. Бурлесковият характер на предизвикателствата може да се тълкува като дискретна критика на рицарския подвиг и в този смисъл той подготвя почвата за Сервантесовия Дон Кихот. Мотивът води началото си от комичната епическа поема Поклонението на Карл Велики до Йерусалим и Константинопол (края на XII в.).