Вътрешно разследване [bg]

Мадлин най-накрая се обади и уведоми Демарко, че въпросното събитие било в чест на Елън Джаскович — благодетелка от класата на Майка Тереза, посветила живота си на малтретирани жени, бездомни деца и други благотворителни каузи. Събитие, на което определено си е струвало да се присъства, заключи Демарко, но не чак толкова важно, че да е било наложително заради него да прекъсне лечението на съпругата си. С котешки мъркащия си клюкарски глас Мадлин го информира, че Лидия Морели не се появила на приема. Сенаторът лично се обадил на домакинята и се извинил, че съпругата му се чувствала „неразположена“. Според Мадлин това означаваше, че Лидия някак си е успяла да се натряска през краткото време между напускането на клиниката в Мериленд и вечерята.

След като Демарко благодари на Мадлин за помощта и я закле да запази разговора им в тайна — обещание, което знаеше, че тя беше по природа неспособна да спази, — той погледна към Реджи и видя, че очите му са приковани върху жена в другия край на помещението. Жената беше на около петдесет години и кожата под брадичката й беше леко увиснала. Беше с къносана коса и прекалено плътни зелени сенки за очи. Изглеждаше като женския вариант на Реджи — една жена, която на младини е била красива и която е видяла прекалено много от живота от столчето си на бара.

Реджи усети, че Демарко го гледа, и без да сваля очи от жената, обясни:

— Познавам онова момиче. Бяхме заедно в Чикаго, отразявахме една и съща история, вече дори не помня каква, а тя беше пратена от някакъв тексаски вестник. За начало се опитахме да разберем кой ще успее да изсмуче червейчето от бутилката текила и преди да е приключила вечерта, вече бяхме в нейната стая и мачкахме чаршафите. Дявол да го вземе, страхотна беше, Джо.

Реджи поклати глава и добави:

— Никога повече не я срещнах след онази нощ.

Демарко виждаше, че тази жена носи на Реджи сладко-горчиви спомени и те не бяха свързани само с горещ секс. Реджи се връщаше към онези дни, когато огънят в стомаха му не беше причинен от киселини.

— Защо не отидеш да й кажеш „здрасти“? — предложи Демарко.

Все още загледан в жената, Реджи отвърна:

— Абе майната му, няма да ме помни, така или иначе. А и на каквото съм заприличал, съмнявам се, че ще иска да си спомни креватните ни приключения.

— Времето и за нея не е спряло, Реджи. Какво ще загубиш?

Реджи помълча само миг.

— Мамка му, прав си.

Ставайки от стола, той се погледна в огледалото отсреща, оправи вратовръзката си и позаглади изтънялата си коса. Усмивката оголи пожълтелите му зъби.

— Ей затова ми викат Чаровния Реджи. Гледай внимателно, момче, и се учи.

Демарко му стисна палци, когато Реджи се приближи към жената. Тя вдигна поглед, стресната да чуе името си, след което доближи глава до неговата, докато той й говореше. Изведнъж жената извика по тексаски и се метна на кльощавия врат на Реджи. Няколко минути си поговориха, след това жената събра нещата си и двамата тръгнаха, както реши Демарко, към някой бар, където светлината ще е по-ласкава и към двама им.