Вътрешно разследване [bg]

Пристанище „Уошингтън“ беше на няколко пресечки надолу от Ем стрийт в Джорджтаун. То всъщност не е точно пристанище, а нагъсто разположени сгради, включително един лъскав хотел и половин дузина ресторанти, накацали на вашингтонския бряг на река Потомак. Ресторантите са построени около площад с калдъръмена настилка и в средата има фонтан. Най-близо до реката има бар с масички отвън и рекламни чадъри на „Чинцано“ и човек може да седне и да наблюдава как разни отбори тренират по реката. Идеалното място за едно питие в някой пролетен ден. В тази ветровита хладна есенна вечер, с празния площад и прибраните чадъри, тук беше точно толкова пусто и мрачно, колкото и в душата на Демарко.

Той седна на една пейка близо до водата и се загледа в Потомак. В единайсет часа вечерта нямаше много за гледане. Реката беше само една широка черна ивица, отделяща Вашингтон от блещукащите светлини на домовете в Северна Вирджиния. Самолетите, които непрекъснато излитаха и кацаха на летище „Рейгън“, бяха прогорили червен знак на победата в нощното небе. Доверието, което имат хората на авиодиспечерите, е поразително, помисли си Демарко.

Знаеше какво се е случило с Лидия Морели. Не можеше да го докаже, но не се съмняваше, че е разкрил истината. Единствената му задача тази вечер, докато гледаше как кацат самолетите, беше да подреди догадките си в един смислен низ от думи, които биха прозвучали убедително.

Пол Морели беше убил жена си. От председателя бе научил, че тя се кани да се свърже с пресата, и бе предизвикал конфронтацията. Сигурно бе попитал Лидия дали наистина възнамерява да разкаже на медиите някоя абсурдна история как той е насилвал дъщеря й. В този момент, смяташе Демарко, омразата на Лидия беше бликнала като вода през срутен бент.

Тя е бесняла и пищяла, и Морели се е опитал да я успокои, да й внуши, че всичко е било плод на въображението й, подсилено от алкохола и скръбта. Но Лидия вече е била преминала границата, най-сетне е отказала да се поддаде и съпругът й е заключил, че трябва да предприеме нещо, за да я спре.

За мъж с неговото влияние щяло да бъде лесно да накара лекарите в „Отец Мартин“ да я държат далеч от телефони и да й попречат да приема посетители; може дори да е било стандартна практика пациенти със сериозна зависимост да бъдат държани в изолация. Демарко обаче подозираше, че когато Морели е затворил Лидия в клиниката, още не е имал намерение да я убива; пратил я бе там, за да я държи далеч от медиите и да си даде време за размисъл. Лидия беше казала на Демарко, че съпругът й не допуска да го пришпорват към прибързани решения.