Вътрешно разследване [bg]

Две минути по-късно вече стояха пред сейфа. Беше закрит с картина, морски пейзаж.

— Защо винаги е зад някоя картина? — почуди се Карл. — Всеки първо там ще провери.

— Сложили са картина отгоре, защото ще изглежда зверски грозно, ако го оставят насред голата стена — каза Джими.

— Аха.

Джими завъртя механизма на сейфа.

— А как, по дяволите, Еди е успял да се добере до комбинацията? — продължаваше да пита Карл.

— Спомена нещо за ключаря, който обслужвал това приятелче.

Джими отвори вратата на сейфа. Вътре имаше няколко малки бележника с изпонадраскани корици и оръфани страници. Джими извади бележниците и ги метна в чантата си. Карл го беше подкачил, че приличала на педерастка чантичка, което донякъде си беше вярно, но по-добре така, отколкото да се разхожда с пазарска торба.

В дъното на сейфа имаше пачка банкноти, пристегнати с ластик. Джими ги разлисти. Може би около пет бона. Парите на нещастника за черни дни. Подаде банкнотите на Карл и отново погледна в сейфа. Единственото останало на дъното беше прозрачен найлонов класьор с малки джобчета, в които имаше монети. Джими нищо не разбираше от старинни монети, но предположи, че тези със сигурност имаха някаква стойност, иначе приятелчето нямаше да ги сложи в сейфа. Не ги докосна.

— Това е — каза той, но после забеляза нещо под класьора с монетите. Пъхна ръка и напипа флаш памет за компютър. — По дяволите — промърмори той, — за малко да я пропусна. — Пъхна флашката в чантата си. — Дай ми парите.

Карл му подаде банкнотите и Джими ги метна обратно в сейфа, затвори вратата и я заключи. Еди го беше предупредил да не вземат никакви пари или каквото и да било друго, освен онова, което им беше поръчал. И щом Еди така искаше…

— А сега да намерим лаптопа — каза Джими. — И ако има още от тия флаш щуротийки.

Карл допи колата, леко се оригна и прибра празната кутийка в чантата на Джими.

— Хайде! — каза той.