Вътрешно разследване [bg]

— А какви са личните им отношения? Близки ли са помежду си, приятели ли са? Бъроус лоялен ли е към Морели, тоест има ли нещо повече извън отношенията им на служител и работодател?

Паки се замисли за момент и докато размишляваше, устните му се движеха, все едно дъвчеше нещо много малко с големите си предни зъби.

— Приятели ли са? Не. Но Бъроус обича Морели.

— Обича го? Искаш да кажеш, че е обратен?

— Не. Ейб го обича платонически. Боготвори дори земята, по която стъпва Морели, а Морели дори и не знае, че Ейб съществува.

— Имаш ли някакво основание за това твърдение, Паки?

— Нищо конкретно. Просто чувството, което изпитвам, когато ги видя заедно. Не са като сенатор и помощник — по-скоро като съпруг и раболепна, благоговееща пред него съпруга. А има и разни истории — добави Паки с блеснали очи, наслаждавайки се на ролята си на клюкарка.

— Какви истории?

— Ами например как веднъж в Ню Йорк, преди Морели да стане кмет, някакво ченге го спряло една вечер, защото карал колата както му падне, по средата на шосето. Бъроус платил глоба от хиляда долара и му взели книжката, защото карал пиян. Ченгето, което ги спряло, казало, че Бъроус е шофирал, но шест месеца по-късно партньорът му заявил, че Бъроус бил свеж като кукуряк, а Морели така се бил отрязал, че едва говорел.

— Значи Бъроус си е сложил главата в торбата заради Морели?

Паки сви рамене.

— Докъде би стигнал Бъроус заради Морели, Паки?