![Вътрешно разследване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/7/7/vtreshno-razsledvane-bg-download.jpg)
Вътрешно разследване [bg]
- Автор: Лосон Майк
- Серия: Джо Демарко #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-230-5
- Переводчик: Ана Пипева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вътрешно разследване [bg]». Краткое содержание книги:
Най-добрият трилър на Майк Лосън досега — едно истинско пътешествие със скоростното влакче в бляскавия, но и много опасен увеселителен парк, наречен „американска политика“. Сиатъл Таймс
— Извинете ме — каза Реджи, — вие ли сте Чарлс Еклънд?
Белокосият направи знак на другия, че всичко е наред, и каза:
— Да.
— Името ми е Реджи Хармън, господин Еклънд. Репортер съм от „Уошингтън Поуст“. Чудех се дали имате някакъв коментар по статиите, които наскоро публикувах, относно големите гафове на ЦРУ в Западна Африка и Индонезия. Не знам дали сте ги чели, но…
— Не, нямам коментар — отвърна Еклънд. — А сега, ако обичате, да ме извините.
И Еклънд заобиколи Реджи.
— Ей, чакайте малко — викна Реджи и тръгна след Еклънд, но маймуната с пистолета сложи ръка на гърдите му и поклати глава.
Реджи просто остана така, докато лексусът си замина, потривайки мястото, където го беше натиснал онзи тип.
38
— Реджи — каза Демарко в слушалката, — мислиш ли, че ще успееш да откриеш копие от програмата на Пол Морели за седмицата, преди жена му да умре?
Демарко можеше да се сдобие с графика и сам, но засега смяташе за благоразумно да не бие на очи със своя интерес към Морели.
— Морели? Какво си намислил, Джо? — възкликна репортерът.
— Не мога да ти кажа, Реджи.
— Виж, доста съм зает тези дни. Не знам дали си забелязал, но заковах ЦРУ два пъти за два дни.
Чудесно, помисли си Демарко, сега Реджи се беше надул.
— Виж, Реджи — каза Демарко, — ако ми свършиш тази услуга и ако това, върху което работя, се получи, ще ти предоставя историята, ексклузивно. Заклевам се.
Това си беше най-нагла манипулация. Нищожна бе вероятността проучванията на Демарко да стигнат до публикация.
— Ама по какво работиш? — попита отново репортерът.
— Реджи, просто ми имай доверие — каза Демарко, щастлив, че в момента Реджи не можеше да види лукавата му физиономия. — Това, с което съм се захванал, е много по-голямо от историята, че ЦРУ не прави разлика между терористи и футболисти.
Дълго време от другата страна на слушалката не се чу нищо. Реджи или обмисляше предложението на Демарко, или беше изпаднал в алкохолна кома.
— Добре, Джо — каза той най-сетне. — Ще се пробвам.
— Можеш да се престориш, че се каниш да пишеш…
— Не е нужно да ми обясняваш как да си набавя необходимата информация. Аз съм стар пияница, не млад малоумник.
Затвориха, след като се разбраха да се срещнат в един бар на Юниън Стейшън в пет следобед.
Барът се намираше на Юниън Стейшън. Беше приятно място с леко доловима атмосфера на Американския югозапад — леко доловима, ако човек не обърне внимание на четирите триметрови червени пластмасови люти чушлета, които висяха от тавана. Слънчевата светлина нахлуваше през високи прозорци, а в случай че прозорците не осигурят достатъчно светлина, по дължината на бара имаше и малки лампички за клиентите, които искат да виждат какво пият. Реджи моментално намрази мястото.
— Какво, по дяволите, търсим в това леговище на юпита? — възмути се той. — Шибаната светлина е толкова ярка, че можеш да видиш всяка проклета спукана вена на носа ми.
— Просто беше удобно, Реджи.
— Заслужават да им се накълца разрешението за алкохол. Баровете трябва да са тъмни и задимени. С месинг и махагон. С избледнели снимки на стари боксьори по стените.
Преди Реджи да успее да даде още предложения за декора, Демарко попита:
— Успя ли да вземеш графика на сенатора?
— Фасулска работа.
Реджи бръкна в джоба си и извади лист хартия. Демарко го грабна и започна да чете.
— Ако ми кажеш какво търсиш, мога и да ти помогна — предложи Реджи.
Демарко не му обърна внимание. Във вестниците бяха писали, че вечерта, преди да бъде убита, Лидия Морели била пусната временно от рехабилитационната си програма в „Отец Мартин“, за да присъства на някакъв прием със съпруга си. Във вестника не пишеше какъв е бил този прием и Демарко беше любопитен как се е държала тя със съпруга си през последната нощ от живота си. За деня на убийството в графика на сенатора пишеше: „7:30 ч., вечеря Джаско“.
Демарко взе мобилния телефон на Реджи — неговият беше с изтощена батерия — и се обади на Мадлин Мос, жена от хайлайфа, с която беше имал кратка авантюра след развода си. Мадлин ходеше на официални мероприятия шест вечери в седмицата и дори и да не е била поканена на събитието от графика на Морели, тя все пак можеше да му каже каквото искаше да знае. След като си поговори с нея — да, дълго време беше минало; да, спомняше си добрите стари времена, — той я пусна като ловджийско куче на светския живот по следите на „вечеря Джаско“.