Игра на милиарди [bg]

Лонгфелоу кимна.

— Китай може да възпре недоволството само като поддържа икономиката си. Отново се връщаме на първото правило. Прави пари. Стани богат.

Докато всички в света бяха сигурни, че китайците ще се съгласят с изискванията на Америка да повишат стойността на юана, Астър виждаше нещата по различен начин. Те щяха да обезценяват.

Ако Постоянният комитет на Китайската комунистическа партия искаше да потуши недоволството, правителството трябваше да върне БВП до повече от 11 процента. Единственият начин това да се случи беше да се увеличи износът, а единственият начин да се увеличи износът беше да се запази цената на износните стоки колкото може по-ниска. Следователно да се обезценява.

Сега оставаше да се докаже, че е така.

Без майтап, Шерлок.

Затова заложи срещу юана.

Но имаше и още една причина.

След срещата Астър се оттегли в частния си апартамент. Провери часа, за да се увери, че времето там е подходящо, и използва стационарния телефон, за да набере четиринадесет-цифрен номер. Чака достатъчно.

— Здравей, Боби.

— Какво, да го вземат мътните, става?

— Моментно разногласие в Пекин.

— Разногласие? Въобще не ми звучи като такова. Нашият търговски представител каза, че продължавате политиката си на повишаване на юана с допълнителни три процента през тази година.

— Налагаше се, не е ли така?

— Ти ми кажи.

Астър се радваше да чуе спокойния глас на приятеля си. Познаваха се вече от десет години, запознаха се на една инвестиционна конференция в Хонконг, на която двамата бяха поканени да говорят. По онова време Китай не инвестираше активно зад граница, но приятелят му имаше намерение да промени това. Планът беше „Чайна Инвестмънт Корпорейшън", първият независим инвестиционен фонд в страната, и както се оказа, най-големият успех, който някой някога можеше да си представи. Оттогава двамата се срещаха веднъж-дваж в годината в Ню Йорк, Пекин, Хонконг и дори в Париж. Споделяха мненията си за икономиките на страните си и за света като цяло. Всеки от тях почти винаги беше прав.