Тайната на Медичите [bg]

… високо в небето, там, където в мрака се извисяваше Голем кораб, видях светлинка…

… планинският път ни поведе право на изток. Минахме край няколко изоставени къщи. По-нататък открихме селце, каменните колиби бяха съборени и опожарени. В една от тях лежаха два почернели трупа, изгорели в пожара.

Майката, прегърнала детето си, беше най-тъжната гледка, която видях по време на всичките си пътешествия, и аз никога няма да я забравя. Миризмата на изгоряла плът още висеше тежко във въздуха. Някакъв ужас беше минал не много отдавна по тези места. Може би предната нощ.

На следващия ден рано сутринта стигнахме навръх планината и докато слънцето разпръскваше поруменялата от лъчите му мъгла, видяхме за пръв път манастира…

… Игуменът беше висок мускулест мъж. Дори в безформеното, грубо изтъкано расо той притежаваше едно вродено достойнство. Беше получил образованието си в Генуа и Париж и владееше четири езика. Разпитваха ни продължително и сурово, преди да ни пуснат да влезем в манастира, но щом игуменът ни прие за гости, се отнасяха много любезно към нас…

… първата вечер ядохме хляб с игумена в спартанските му покои, разположени в близост до килиите на монасите, и му разказахме за нашата мисия. Той ни обясни какви опасности крие тя. Някакъв местен военачалник на име Стасанор бил опустошил околните села и сега насочил алчния си поглед към тях…

… минаха три дни от нашето пристигане, преди да ни покажат библиотеката… много чудеса, които оправдаха всички наши усилия. Оттогава насетне Козимо и Амброджио Томазини рядко се показваха. Добрият игумен им беше дал достъп до библиотеката и разрешение да препишат всичко, което пожелаят…