Тайната на Медичите [bg]

— И така стигна до поредица ноти, които образуваха разбираемо изречение?

— Ъъъ… не.

— Не? — Джеф почувства раздразнение, но осъзна, че трябва да види смешната страна в това, че приятелят им очевидно се наслаждаваше да ги дразни и да ги кара да изтръгват информацията парче по парче.

— Аз също се изненадах. Смятах, че съм решил загадката, но тогава ми светна. В това копие на гравюрата, в петолинието нямаше ключ.

— А ключът е?

Роуз се изкиска.

— О, тате!

— Съжалявам.

Роберто подкани с жест Роуз да обясни.

— Ключът е символ на началото на музикалното петолиние. Обикновено се използва ключът сол.

— Благодаря ти, Роуз. Обясни го като по учебник. Предположих, че фразата е написана с използването на ключа сол. След това започнах да се чудя. Следващият най-популярен ключ е така нареченият басов ключ, или ключът фа. И когато го използвах, се получи. — Той направи кратка пауза. — Може ли да ми дадете малко вода?

Еди му подаде чашата. Той отпи глътка и след това отпусна глава на възглавницата.

— Докъде бях стигнал? А, да, до ключа фа. Първият такт даде буквите Г, А и Б. След това имаше две паузи, а после Е, отново пауза и Ф.

— Г А Б — — Е — Ф?

— Точно така. От втория такт се получиха: А, пауза, второ А, още две паузи, едно Е, пауза и друго А. С други думи: — А — — Е — А.

— Малко като в бесенката — подсказа Роуз.

— Вярно — възкликна Еди. — Попълни празнините. Тафани спомена, че Вивалди е поверил фрагмента от писмото на Контесина де Медичи на един приятел, художника Габриел Фабачи. ГАБ — — Е — Ф?

Габриел Ф, Габриел Фабачи. Точно така!

— Добре де, а какво ще кажеш за: — А — — Е — А? — попита Еди.

— Това ми отне малко повече време. Но повърхностните познания по местна история не са само днешен патент. През 1741 година, когато е умрял Вивалди, Габриел Фабачи е нает да нарисува един стенопис в църква, наречена „Киеза ди Санта Мария дела Пиета“. В нея Вивалди свири почти всяка неделя и е диригент на хора в продължение на повече от трийсет години. Църквата е популярна като „Ла Пиета“. Включете липсващите Л, П, И и Т и ще се получи.

— Добре, дай да изясним нещата — обади се Джеф, опитвайки се да следва мисълта на своя приятел. — Следата в „Грити Бадоер“ трябва да е оставена от приятеля на Вивалди Фабачи след неговата смърт и тя ни води към стенопис в „Ла Пиета“? Защо просто не е използвал информацията, която Вивалди му е дал, за да намери дневниците на Николи и да вземе така наречената тайна на Медичите за себе си?

— Можеш да попиташ същото за Вивалди — опонира му Роберто.

— В своята „Изповед“ — намеси се Еди, — той казва, че онова, което е научил, толкова го уплашило, че дори не можел да си помисли да продължи по-нататък.

— И аз първоначално сметнах, че Фабачи е разсъждавал по същия начин. Може би и той е бил богобоязлив човек. Обаче за неговата мудност има по-прозаично обяснение. Скоро след като завършва стенописа и само няколко седмици, след като наследява документите на своя приятел, Фабачи е убит. Удавил се в лагуната. Единственото, което е успял да направи, е да остави следата в „Грити Бадоер“. Информацията за тайната на Медичите е умряла с него.