Тайната на Медичите [bg]

… спасение беше истинско чудо, но по това време Козимо не го оцени. Той научи много за годеницата си, но наученото беше прекалено жестоко, за да го приеме с готовност. Подробностите за приключението му във Венеция стигнаха до мен много по-късно — историята за необикновения Луиджи, свещеника предател и битката в параклиса…

… капитанът и всички моряци, с изключение на шестима, загинаха в бурята. Не зная как стигнах до сушата. Единственото, което помня, е студената като лед вода и писъците. Намерих тялото на Катерина, удавена и подута. За мое несравнимо облекчение и радост Козимо и Контесина бяха оцелели, но бяха изпаднали в шок. Същото важеше и за Амброджио, който се измъкна от това изпитание само с леки порязвания и натъртвания.

Бяхме изхвърлени на брега близо до едно рибарско селище. Неколцина старци ни намериха и ни взеха с тях. Всички бяха много мили. Малко след това някои от запасите на кораба бяха изхвърлени на брега. Взехме само онова, което ни трябваше за пътуването, и оставихме останалото на нашите спасители, за да си го поделят. Това беше най-малкото, което можехме да направим за хората, дали ни храна и подслон.

Оцелелите членове на екипажа останаха в Рагуза, за да изчакат кораб, плаващ към Италия. Ние се бавихме в този чудесен и благороден град само толкова, колкото да се ориентираме и да подготвим нашето пътуване на югоизток в Македония. Част от ценностите, които успяхме да спасим от „Джизела“, разменихме за коне, запаси, карти и услугите на местни водачи…

… дива страна. Само преди десетина години това място е превзето от турците. Тукашните хора са бедни земеделци, живеят малко по-добре от роби. Султанът контролира с желязна ръка всекидневния живот в тази провинция, а населението е духовно поробено от Константинополската патриаршия…

… Бяхме в голяма опасност. От една страна сметнахме за мъдро да избягваме многото войници, които държаха селяните в подчинение, но от друга — бяхме уязвими за нападенията на хайдутите, членовете на местното съпротивително движение. На третия ден, след като успяхме да влезем безопасно в Македония, достигнахме подножието на Кораб планина, чийто най-висок връх Голем кораб…

… толкова негостоприемна страна. Естествено, Амброджио се оплакваше през цялото време. Контесина и Козимо бяха неразделни и действаха като едно цяло. Те не само бяха станали по-силни от онова, което преживяха заедно, но и бяха тласкани от една и съща изгаряща амбиция. Трябва да призная, че се чувствах изморен. Но като най-опитния пътешественик в нашата група, моите спътници се осланяха на мен…