Повест за два града

„Повест за два града“ е вторият роман на Дикенс на историческа тема (след „Барнаби Ръдж“, писан почти двадесет години по-рано) и спада към късните му творби. Излиза в отделна книга през ноември 1859 г., след като в продължение на седем месеца е бил печатан като подлистник в литературното списание „През цялата година“. Романът е имал значителен и траен успех, а драматизираната му версия се задържала на сцената почти до края на века главно благодарение на образа на Сидни Картън. Творбата е писана по време на бурни и драматични промени в личния живот на Дикенс и действието й също се развива на бурен н драматичен исторически фон, който в средата на миналия век е звучал доста актуално в разтърсваната от социални напрежения Европа.
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.