Червена лилия
- Автор: Робертс Нора
- Серия: in the garden #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червена лилия». Краткое содержание книги:
От векове голямата стара къща в покрайнините на Мемфис е обитавана от фамилията Харпър. Откакто се помнят всички, из коридорите й броди призракът на Печалната невеста, която пее приспивни песни нощем…
Хейли Филипс пристига в Мемфис с надеждата за ново начало за себе си и нероденото си дете. Не иска подаяния от далечната си роднина Роз, а само работа в процъфтяващия й градинарски център „В градината“. Намира дом, в който е заобиколена от красота и най-добрите приятели на света — сред тях е и Харпър, синът на Роз. За радост на младата жена, малката й дъщеричка Лили силно се привързва към него. Но фантазиите на Хейли за Харпър като нещо повече от приятел я изпълват с тревога…
Бои се, че ако се предаде на желанието, основите, които са поставили с него, ще рухнат. Особено когато започва да подозира, че чувствата й вече не са изцяло нейни. Проблясъци от миналото и поредица странни прояви я карат да повярва, че Печалната невеста е намерила начин да прониква в съзнанието и тялото й. Време е Невестата най-сетне да намери покой, за да може Хейли отново да опознае собственото си сърце и да реши дали е готова да го изложи на риск…
— Всичко това е безкрайно интересно, Харпър. И на Дори ли изнесе едночасова лекция как се отглеждат фиданки?
Очевидно най-сетне бе успяла да привлече вниманието му, защото той извърна глава.
— Тя не се интересува от подобни неща. Занимава се с връзки с обществеността.
— Доста интимни, както забелязах.
— Какво?
— Дойдох да ти предложа да наемеш стая за двама ви. Знаеш, че не е безопасно да го правите в търговската зона.
Този път Харпър зяпна от изумление.
— Какво? Та ние сме просто…
— Онези врати са от стъкло, Харпър, в случай че си забравил. Видях ви и мисля, че трябва да бъдеш по-сериозен на работното си място, вместо да флиртуваш в един от секторите за посетители в работно време. Но щом ти си шефът, предполагам, че имаш право да правиш каквото поискаш.
— Майка ми е шефът. И не съм флиртувал с никого. С Дори сме стари приятели.
— Затова ли се целувахте, опипвахте се, флиртувахте и си уговаряхте срещи? Според мен е непрофесионално да се държиш така, докато си на работа, и крайно непочтено да го правиш пред мен.
— Значи предпочиташ да е зад гърба ти?
Думите му бяха отражение на собствените й гневни мисли. Очите й засвяткаха като безпощадни слънчица.
— Ще ти кажа само едно: върви на майната си, Харпър!
Това бе най-подходящото заключително изречение, което й хрумна, докато главата й вреше. И веднага щом го изрече, се обърна и понечи да си тръгне, но той сграбчи ръката й.
Вече не изглеждаше нехаен, а откровено разгневен.
— Нито съм флиртувал, нито съм си уговарял срещи!
— Тогава само се целувахте и опипвахте.
— Целунах я, защото е моя добра дружка, която не бях виждал отдавна. Беше приятелска целувка, която няма нищо общо с това например.
Той я дръпна така рязко, че тя залитна и се блъсна в него. След това я сграбчи в прегръдката си, зарови пръсти в косите й и устните му жадно се впиха в нейните.
Нямаше и следа от топлота и нежност, а само неудържима ярост. Хейли опита да се възпротиви. Беше смаяна, че се озова заклещена между ръцете му и не можеше да се освободи. През гнева й се прокрадна страх, който започна да я стяга в примката си миг преди той да я пусне.
— Така целувам жени, към които не изпитвам приятелски чувства.
— Мислиш, че имаш право да се държиш с мен по този начин?
— Колкото ти имаш право да ме обвиняваш в нещо, което не съм извършил. Нито съм ти изневерил, нито съм те излъгал, така че няма да се извинявам за поведението си. Ако искаш да знаеш нещо за отношенията ми с Дори или с когото и да било в миналото или настоящето, можеш да ме попиташ. Но не и да ме нападаш с обвинения.
— Но аз ви видях…
— Може би си видяла това, което си очаквала да видиш. Проблемът си е твой, Хейли. А сега имам работа. Ако трябва да ми казваш още нещо по въпроса, ще се наложи да почакаш няколко часа.
Харпър се отдалечи към езерото и не й остави друг избор, освен гневно да се отправи в обратна посока.
— А после имаше наглостта да ми повиши тон, сякаш аз съм тази, която е сторила нещо лошо. — Хейли нервно крачеше по верандата на Стела, докато Лили тичаше по моравата след Паркър. — Държа се, сякаш имам мръсно подсъзнание или съм патологично ревнива вещица, защото съвсем основателно го упрекнах, че опипва друга жена. При това пред очите ми!
— Преди ми каза, че тя го е опипвала.
— Беше взаимно. А когато излязох, след като видях всичко през вратата, реагира, като че ли нищо не се е случило. Дори не изглеждаше засрамен или смутен.
— Вече ми го обясни — прекъсна я Стела. „И то два пъти“, помисли си тя, но разбираше природата на женското приятелство и не изтъкна пред нея, че се повтаря.
— Скъпа, и двете познаваме Харпър от доста време. Нима мислиш, че не би изглеждал смутен или засрамен, ако го бе хванала да върши нещо нередно?
— Предполагам, че не означавам за него достатъчно, за да изпитва неудобство.
— Престани, това не е истина!
— Струва ми се, че е. — Хейли тежко се отпусна на стъпалата на верандата. — Ужасно е.
— Зная. — Стела седна до нея и я прегърна през раменете. — Съжалявам, че се чувстваш наранена.
— Дори не го е грижа!
— Напротив. Може би ти си направила погрешен извод, защото изпитваш силни чувства към него.
— Но той я целуна!
— Целувал е и мен.
— Не е същото.
— Ако не се познавахме и го бе видяла да ме целува, как щеше да се почувстваш?
— Преди или след като си представя как изтръгвам дробовете ти през носа?
— Ах, колко си жестока! Не твърдя, че ти е било приятно да видиш тази сцена, а че вероятно си я изтълкувала погрешно. Казвам го, защото познавам Харпър.
— Намекваш ми, че твърде много драматизирам ли?
— Искам да кажа, че на твое място бих поискала да се уверя със сигурност.
— Спал е с нея. Добре, добре — промърмори Хейли, когато срещна втренчения поглед на Стела. — Вярно — миналото си е минало. Но тя е толкова секси. Има страхотно тяло и тъмни екзотични очи. А и изглежда доста изтънчена. О, по дяволите!
— Трябва да поговориш с него. Искаш ли да оставиш Лили при мен?
— Не. — Хейли издаде дълга въздишка. — Време е за вечерята й, а и ако я взема със себе си, е по-малко вероятно да се разкрещим един на друг.
— Добре. После можеш да ми се обадиш, да разкажеш как е минало. Или да се върнеш тук. Ще отворя онази кутия сладолед „Бен енд Джерис“.
— Както съм гневна, бих изяла половината.