Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
След като напусна отсека на Сините, плътно загърната с шала — засега смяташе изобщо да не се разделя с него; първо на първо, помагаше срещу студа — Моарейн се зачуди какво ли може да иска от нея Тамра. Веднага й хрумна една възможност. След като двете със Сюан вече бяха Сестри, Тамра може би беше решила да ги включи към търсачките. В края на краищата, те вече знаеха. Нищо друго не й се струваше логично. Стъпките й се ускориха нетърпеливо.
— Но аз не искам работа — възрази Сюан и коремът й отново изръмжа. Чувстваше се изцедена след няколкото часа в жилището на Цеталия, толкова пълно с книги и сандъци, натъпкани с хартии, че като че ли беше по-скоро на Кафява. А жената сякаш изобщо не беше и чувала за възглавнички на стол. Столовете й бяха корави като камък!
— Я не бъди глупава — отвърна пренебрежително сивокосата жена, кръстосала крака, и хвърли небрежно последните страници, които беше дала на Сюан, върху писалищната маса, затрупана с цяла педя други листове. — Никак не се справяш зле като за начинаеща. Трябваш ми, и точка. Ще те чакам тук на Втория гонг след разсъмване. Хайде върви да хапнеш нещо. Вече си Айез Седай — не можеш да обикаляш така и да куркаш като съдрана гайда.
Нямаше смисъл да се възразява. Проклетата жена беше дала ясно да се разбере, че последователните възражения се приближават опасно до грубостта според списъка й. Проклета, проклета жена! Сюан не допусна и сянка на гняв да се изпише на лицето й, урок, научен много преди Тар Валон. По рибарските кейове показът на гняв или на страх можеше да доведе до неприятности. Понякога можеше да доведе до нож, забит в гърба ти.
— Както кажеш, Цеталия — промърмори тя, което й спечели още едно вдигане на вежди, и едва се сдържа да не закрачи гордо към изхода. Навън обаче закрачи гордо, и Тъмния да вземеше дано всяка, на която можеше да не й хареса!
Огън да я гори дано, защо се оказа толкова глупава, че да се остави тая жена да я подведе така? Моарейн я беше посъветвала да е предпазлива, но вместо това тя се беше опитала да заличи съмнението в проклетия тон на проклетата Цеталия. Неопитните ръце на кърмата вкарваха лодката в плитчините, ако не я прекатурят преди това. Необмисленото й държане означаваше, че няма да може скоро да напусне Кулата. Не и години наред, докато не станеше достатъчно силна, за да може да каже на Цеталия какво да направи с проклетата си работа. Добре поне, че не беше впила ноктите си и в Моарейн. С нейния начин на мислене тя щеше да се окаже великолепна помощничка на Цеталия.
Гладна или не, тръгна да потърси Моарейн, вместо да обядва, за да я уведоми, че ще трябва да търси сама. Усмихна се. В едно нещо поне Цеталия грешеше. Моарейн не беше хубавичка порцеланова кукличка; беше красива порцеланова кукличка. Външно поне. Виж, вътрешно, онова, което имаше значение, беше съвсем друга работа. Първия път, когато я видя, Сюан беше сигурна, че кайриенското момиче ще се пропука само за няколко дни като раковина. Но Моарейн се беше оказала корава колкото нея, ако не и повече. Колкото и пъти да я събореха на земята, вдигаше се на крака тутакси. Моарейн не знаеше какво означава „предавам се“. Тъкмо заради това се изненада, като я намери отпусната вяло на стола в дневната й, с шала, преметнат на облегалката, и с кисело изражение. От зеления чайник на подноса лъхаше на горещ чай, но белите купички изглеждаха неизползвани.
— Какво стана с теб? — попита Сюан. — Не си си спечелила някое наказание все още, нали?
— По-лошо — отвърна печално Моарейн. Гласът й обикновено напомняше на Сюан за сребърна камбанка, но Моарейн мразеше да го чува. — Тамра ми възложи да раздавам помощите.
— Кръв и проклета пепел! — Сюан се наслади на вкуса на всяка думичка на езика си. Вече нямаше да я пердашат затова, че говори като себе си. Чувала беше Айез Седай, от чийто език щеше да се изчерви и пристанищен хамалин. Усети обаче смътния вкус на сапун. — Да не би да подозира? Да се опитва да ти попречи да се намесиш? — Може би точно затова и Цеталия я беше спипала. Не, тя се беше справила добре с пробите на проклетата жена, като последна глупачка.
— Не мисля, Сюан. Учили са ме да ръководя имение, макар че съм го правила само няколко месеца преди да дойда в Кулата. Каза, че това ми осигурявало всички необходими умения. — Устата й се изкриви кисело. — „Излежавала“ съм се, както се изрази тя, а и подозирам, че е решила да възложи една обременителна задача на Сините, за да е честно. А ти? Що за главоблъсканици искаше да видиш Цеталия?
— Разни стари донесения — изръмжа Сюан и се отпусна на един от столовете с възглавнички. Да го нямаше само това чувство, че кожата й е станала три пъти по-малка! Наля си чаша чай, без да пита. За такива неща двете никога не се питаха. — Искаше да отгатна какво е ставало преди четиридесет или петдесет години в Тарабон, в Салдея и Алтара. — Още щом думите излязоха от устата й, й се дощя да я запуши с ръка, но вече беше късно.