Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
— Може други стаи да си изберете, ако пожелаете — добави Кайрен. — Имаме твърде много празни, макар да се боя, че в повечето ще е прашно като в най-занемарените мазета. — Тя скоро щеше да напусне Тар Валон, споменала беше небрежно за някаква работа, която имала в Тийр. Възможно ли беше да е една от търсачките на Тамра? Нямаше как да се разбере. Едни Айез Седай непрекъснато напускаха Кулата, други се връщаха.
— Ако искате да си смените стаите, мога да уредя да ви ги почистят — каза Кабриана и надигна полите си, сякаш беше готова да хукне да го направи тутакси. Прозвуча едва ли не обезпокоено! Ама защо се държеше така странно? Явно беше най-нископоставената от трите, но по същия начин се държеше и към нея и Сюан.
— Благодаря ти, няма нужда. — Тя опипа с пръсти дантелата по ръба на една възглавничка за стол и се опита да каже че стаите са много хубави — трите Сестри, изглежда, бяха подготвили всичко, въпреки че килимите и мебелите бяха подарък от Аджата — но езикът й отказа да излъже, затова се задоволи с: — Тези са повече от подходящи. — Всяка възглавничка до последната в стаите имаше дантелени дипли, а също така и калъфите на завивките по леглата и калъфите на възглавниците. Дори някои от диплите като че ли имаха дипли! Стаите щяха да станат повече от удобни, но след като се махнеха всички тия финтифлюшки. Сюан всъщност се беше усмихнала на дантелата по леглото си, сякаш щеше да й хареса да спи в това море от пяна. Моарейн потръпна от тази мисъл.
Предложи им чай или греяно вино, преди да се усети, че представа няма откъде ще ги вземе, но Аная отвърна, че сигурно горят от желание да се преоблекат и да закусят, а другите две кимнаха в съгласие.
— Храната може да почака — заяви Сюан, след като вратата се затвори след трите Сестри. — Първо Еадит. Случайно да се сещаш какво има да ни казва? На мен ми звучи като твоята Игра на Домове.
— Първо Еадит, после закуската — съгласи се Моарейн, макар че от миризмата на топла каша и варени кайсии от покрития с кърпа поднос устата й се напълни със слюнка. — Но нищо не ми хрумва, Сюан. Нищичко. — Но наистина напомняше за Даес Дай-мар.
В гардеробната бяха окачени четири рокли от синя вълна, добре скроени, но без украса, две от които с разцепени за езда поли, и тя облече една с цяла пола, като постави обшитата с пъстри ивици бяла рокля на Посветена в панера за пране. Малкото бележниче прехвърли от бялата чантичка, която щяха да приберат, в простата синя чантичка за колан, която намери в обемистия гардероб. Дори и тук, а може би особено тук, в чантичката щеше да е по на сигурно. Не се изненада, че роклята й се оказа съвсем по мярка. Казваха, че Кулата знае за своите посветени повече, отколкото шивачките и фризьорките им, взети заедно. Не че си беше имала такива от доста време, разбира се, липса, която смяташе да поправи. Поне с шивачката. Беше свикнала да носи косата си падаща свободно, но щяха да й трябват повече от четири рокли, преди да напусне Тар Валон, при това и от вълна. Коприната никак не беше евтина, но пък й стоеше чудесно.
От резбованата кутийка за накити си извади любимия — една кесиера. Беше съжалявала, че не може да си я носи тук, но дори след шест години ръцете й не бяха забравили как да сплетат тънката златна верижка в косата й тъй, че малкият сапфир да увисне по средата на челото й. Огледа се в стенното огледало с резбованата дървена рамка и се усмихна. Може и да й липсваше все още лишеното от възраст айезседайско лице, но вече приличаше на лейди Моарейн Дамодред, а лейди Моарейн Дамодред умееше да върти руля на Слънчевия дворец там, където подмолните течения можеха да те придърпат надолу още на петнайсет или шестнайсет години. Сега вече бе готова да кормува по теченията и тук. Нагласи шала със сините ресни на раменете си и излезе да потърси Сюан. Намери я в коридора, също загърната с шал.
Първата Сестра, която видяха, Натасия, стройна салдейка с тъмни скосени очи и високи скули, която беше снизходителна учителка, ги упъти към стаите на Еадит, като пълните й устни леко се изкривиха от отвращение. Моарейн се зачуди дали Натасия изпитва някаква неприязън към Еадит — определено щеше да е странно да я показва открито, но самата Еадит повтори изражението почти точно, докато ги водеше към високите, покрити с възглавнички столове пред широката камина на дневната й, в която подскачаха пламъци. И застана да си стопли ръцете, сякаш не изпитваше охота да заговори. Нямаше нито предлагане на чай или вино, нито нещо като „добре дошли“. Трите клетви стегнаха Моарейн още по-силно. Мълчиш си, слушаш и наблюдаващ.