Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
Букама се вгледа в лицето му и поклати глава.
— Само глупак скача от една война веднага в друга. — Не си направи труда да говори тихо и няколко доманци около Лан го изгледаха озадачено, явно зачудени за какво говори Букама. Никой от пограничниците не се учуди. Всички знаеха кой е Лан.
— За месец-два ще си отдъхна, Букама. — Толкова щеше да му трябва, докато се върне в родния край. Месец, с повечко късмет.
— Година, Лан. Само една година. Е, добре. Осем месеца. — Букама го произнесе, сякаш беше голяма отстъпка. Може би беше уморен? Винаги беше изглеждал като излят от желязо, но вече отдавна не беше млад.
— Четири месеца — отстъпи Лан. Изтърпял беше да чака две години; можеше да понесе още четири месеца. А ако дотогава Букама все още се чувстваше уморен… Стигнеше ли се до това, трябваше да прехвърли пропастта.
И както се оказа, Ниал не предпочете да става глумец, което наистина беше много добре, след като над половината сборна войска вече се беше разпръснала, с вярата, че победата е спечелена преди дни, ако не и още когато айилците започнаха да се оттеглят. При това я наричаха „велика победа“. Най-малкото онези, които не бяха я отвоювали, зяпачите и стоящите отстрани, а историците вече описваха все едно, че всичко знаят. Лан беше готов да ги остави да правят каквото си щат. Умът му вече се рееше на двеста левги на север.
След като се сбогуваха, двамата с Букама обърнаха на юг към по-равните земи, избягвайки Тар Валон. Градът беше велик и възхитителен във всяко отношение, но с твърде много Айез Седай, за да се чувства добре. Букама заговори оживено какво могат да видят в Андор, а сигурно и в Тийр. Вече бяха минавали и през двете страни, но в сражения с айилци, и така и не бяха видели прословутия Тийрски камък или някой от останалите големи градове. Лан изобщо не проговаряше, освен когато Букама не го попиташе нещо. Изпитваше острото притегляне към дома. Искаше му се само да се върне в Погибелта. И никакви срещи с Айез Седай.
Глава 13
Работа в града
Можеха да поръчат да им донесат храната в стаите, но след като Моарейн Изцери Сюан, двете слязоха за първата смяна на обеда. Не искаха да пропуснат първото си ядене като Айез Седай, в главната трапезария на Сестрите, където Посветените идваха само ако са ги повикали, а новачките — само за да обслужват по масите. Залата беше просторна и с висок таван, с пъстри гоблени, красящи белите стени, и широк корниз, блеснал от тежкия златен варак. Квадратните маси с изящно резбовани тънки крака стигаха едва за четири Сестри и повечето бяха раздалечени достатъчно за интимен разговор, макар че днес някои бяха събрани, за да поберат по-големи групи. Единствените жени в помещението, наметнати с шалове, Сюан и Моарейн скоро привлякоха погледите на други Сестри, да не говорим за няколкото насмешливи усмивки. Моарейн усети как бузките й се сгорещиха, но щеше да трябва нещо повече от усмивчици, за да я принудят да се откаже да си носи шала всеки път, щом напуснеше жилището си. Нещо много повече от нагъл смях. Твърде упорито се бе потрудила, за да си го спечели. Сюан закрачи по ярките подови плочки, на шарки с цветовете на всяка Аджа, с царствено изящество, небрежно намествайки шала по ръцете си, сякаш искаше да привлече още повече вниманието им върху него. Сюан съвсем не беше от срамежливите.
Тук нямаше пейки, а столове с ниски гърбове, резбовани също като краката на масите, и докато в тяхната трапезария Посветените ядяха това, което е приготвила кухнята, една млада слугиня с Пламъка на Тар Валон на гърдите приклекна пред тях в реверанс, след което зареди какво може да им предложи кухнята с напевен гласец на жена, която го прави често. Докато Посветените се хранеха в тежки гледжосани глинени съдове и трябваше да се обслужват и да мият сами чиниите си, същата слугиня им донесе яденето върху сребърен поднос, в блюда от тънък бял тарабонски порцелан, изрисуван с Белия пламък на Тар Валон по ръбовете. Тарабонският не можеше да се сравни с онова, което се внасяше от островите на Ата-ан Миере, но и никак не беше евтин.
Сюан се оплака, че рибата й била с прекалено много подправки, но остави само костите и се озърна, сякаш си мислеше да си поръча още. Моарейн си беше поръчала гъста супа със зеленчуци и телешко, но разбра, че няма много апетит, и накрая хапна само една филийка черен хляб и изпи чаша чай. Трябваше да се измъкне, но спасение нямаше. Да изостави задачата, възложена й от Амирлинския трон, беше немислимо. Може би Съветът щеше да реши, че планът е неосъществим. Никоя не беше говорила с нея по въпроса, откакто Цутама я попита дали не си е мислила да стане кралица на Кайриен. Можеше така да решат. Нищожна надежда, но по-добро не можеше да измисли.