Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
— Благодаря ви, малко вино е достатъчно — отвърна с усмивка Моарейн. Моарейн Седай. За първи път някой я нарече така и й хареса как звучи.
След като се разпореди на лакея, жената седна на един стол срещу Моарейн, без да пита за разрешение. Не можеш да искаш от банкера си да прекалява с церемониалността.
— Предполагам, че сте дошли да депозирате стипендията си. — Един банкер, разбира се, щеше да го знае. — Ако искате повече информация, боя се, че изложих всичко, което знам, в писмото, което ви изпратих, и нищо повече не съм научила.
За миг усмивката на Моарейн замръзна. С усилие, тя я размрази и вложи безгрижие в тона си.
— Надявам се да ми го кажете отново. Може да разбера нещо повече, като го чуя на живо.
Госпожа Дормейл леко кимна.
— Както желаете. Преди девет дни при мен дойде един човек, кайриенец, облечен в униформата на капитан от Гвардията на Кулата, и се представи с името Рийс Гортанес. Говореше с много изискан акцент, образован мъж, може би благородник дори, и беше висок, с цели три педи или повече по-висок от мен, и с широки рамене, с воинска осанка. Беше гладко обръснат, разбира се, и лицето му беше с добри пропорции, хубаволик, въпреки белега, дълъг около половин пръст. — С един пръст очерта резка от ъгъла на лявото си око към ухото.
Нито името, нито описанието събудиха нещо в паметта на Моарейн, не че щеше да проговори, ако бяха събудили. Тя махна с ръка на банкерката да продължи.
— Той ми представи заповед, подписана уж и подпечатана от Амирлинския трон, с която ми възлагаше да открия пред него финансите ви. За негово съжаление, познавам добре подписа на Тамра Оспеня, а Бялата кула знае, че никога не бих разкрила банковата тайна на своите клиенти по какъвто и да е повод. Наредих на няколко от лакеите си да го задържат и да го затворят в един празен трезор, след което повиках истинските стражи на Кулата. Съжалявам, че пропуснах възможността да измъкна от него името на господаря или на господарката му, но както знаете, законът на Бялата кула не гледа с добро око на тези неща.
Лакеят се върна с красива сребърна кана и два сребърни бокала на подноса и банкерката замълча, докато не излезе.
— Измъкна се преди да пристигнат стражите — продължи тя, докато наливаше от тъмното вино, ухаещо на подправки. — Въпрос на подкуп. — За миг устата й се изкриви неприязнено и тя поднесе единия бокал на Моарейн с лек поклон. — Заповядах подкупения младеж така да го напердашат, че съм готова да се обзаложа, все още го усеща, когато седне. После го дадох за юнга на един речен кораб, каращ леден пипер за Тийр, където ще го оставят на брега без пукнат петак, освен ако не успее да убеди капитанката да го задържи. Погрижих се за това, като я убедих да ми даде заплатата му в аванс. Хубав младеж е. Може и да я е убедил. Мисля, че й се въртеше в ума, когато ми връчи парите.
Моарейн я погледна сдържано над ръба на бокала си и вдигна въпросително вежда. Много се гордееше с външното си хладнокръвие, силно като всичко, което бе проявила, докато я изпитваха.
— Фалшивият капитан на Гвардията наруши закона на Кулата, Моарейн Седай — отвърна прямо банкерката на неизречения въпрос, — и от мен се изискваше да го предам на правосъдието на Кулата, но вътрешните неща предпочитам да ги пазя вътре. Казвам ви го само защото бяхте замесена. Разбирате ли?
Моарейн кимна. Естествено. Никоя банка не можеше да си позволи да се разчуе, че някой от служителите й взима подкупи. Подозираше, че младежът се е отървал толкова леко само защото е бил нечий син или племенник, иначе можеше сам да заплува по течението на реката. Банкерите не си поплюваха.
Госпожа Дормейл не попита какво знае или мисли Моарейн по въпроса. Не беше нейна работа. Лицето й дори не показа любопитство. Дискретността бе една от причините Моарейн никога да не държи по-големи суми в Кулата. Като новачка, без достъп в града, нямаше да са й нужни, но чувството й за лична дискретност я накара да продължи тази практика и като Посветена. Законът на Кулата изискваше равно представителство на всяка Аджа в банката на Кулата, а след като вече носеше шала, тя не искаше финансовите й дела да са известни на други Сини, още по-малко на други Аджи, особено след това, което току-що беше чула.
Единствената причина Кулата да е задържала писмото на госпожа Дормейл можеше да е, че Съветът се е надявал да я приспи с мисълта, че са се отказали да я поставят на Слънчевия трон. Но вече бяха направили първите си ходове, или по-скоро, след като трябваше да са предпазливи като крадци, опитващи се да срежат добре пазената кесия на богата дама, много повече от първите. Достатъчно, за да разгадае намерението им. Нищо друго не можеше да обясни един кайриенец, опитващ се да разбере как харчи парите си. О, Светлина, щяха да го направят, преди да е разбрала какво става, освен ако не измислеше някакъв изход.