Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
— Лъжеш! — изръмжа Ферърс. — На него няма герб, изгубен е.
— Откъде знаеш? — намеси се Емелин. — След като пръстенът е у нас, откъде знаеш дали наистина липсва нещо?
Ферърс я погледна свирепо.
— Ти си убиецът, сър Филип — обвини го Ричард. — Ти си убил лейди Катрин и си пронизал смъртоносно съпруга й.
— Никога не съм носил пръстен! — изкрещя Ферърс и по бузите му избиха червени петна от ярост.
— Да, носеше — прекъсна го хладно Манинг. — Помня, сър Филип, че имаше пръстен с герб.
— И така да е било, не съм го губил. Нито съм се срещал с лейди Катрин.
— Лейди Катрин също те е посочила — излъга Ричард. — Бутлак е намерил и писмо…
— Тя никога не пишеше…
Ферърс затвори очи и главата му клюмна.
— Какво щеше да кажеш? — попита Манинг. — Че никога не е писала писма ли, сър Филип? Откъде би могъл да знаеш това?
— Прави сте — обади се Грантъм и възбудено щракна с пръсти. — Така е, от време на време забелязвах влюбените им погледи.
Ричард усети, че настроението в групата се промени — рицарите се отдръпнаха от Ферърс, сякаш беше прокажен.
— Ти си убиец — Ричард заби пръст в масата. — Отговорен си за ужасните убийства тук. И си обвинил баща ми за тях.
— Но защо е убил Бомон? — попита Манинг.
— Мисля, че Бомон е имал също подозрения — отвърна Ричард. — Спомнете си, че той също си мислеше за онзи турнир, преди толкова много години. Спомняше си нещо и снощи в стаята си е седнал и започнал да мисли. Не забравяйте, той е бил там, когато барон Фицалан е умрял. Бомон си спомняше предсмъртните думи на лорд Саймън „нищо ново под слънцето“ и „истината е в орела“. Сър Лайънъл си спомнил герба на огнището и като мен разгадал смисъла й. — Ричард извади един от късовете пергамент. — Затова сър Лайънъл подчертал многократно с перото си желязната пръчка, която орелът носи. Но Ферърс се разтревожил и планирал ново убийство. Може би си спомняте деня, който прекарахте в игра на шах в стаята на Бомон, за да убиете времето? Ферърс трябва да е видял резето на вратата. Сетил се е, че ако го смаже добре и разхлаби пружината, то ще се спусне, когато затвори със сила вратата. Постарал се да го направи. През нощта, когато Бомон умря, Ферърс отишъл в стаята на сър Лайънъл с някаква налудничава теория за тайни коридори. Накарал Бомон да се отдалечи от светлината към стената, за да търсят някакво тайно отделение. — Ричард сви рамене. — Останалото било лесно. Ферърс извадил ножа си и убил Бомон. После взел пергамента, на който сър Лайънъл пишел и тръшнал вратата. — Ричард мрачно се усмихна. — Ако някой чуел, щял да помисли, че е призрак или дух и едва ли щял да провери какво става.
Оръженосецът погледна към масата. Ферърс изглеждаше потънал в собствените си мисли. Ричард свали пръстена и отново го прибра в кесията си, доволен, че никой не беше поискал да го разгледа по-отблизо.
— А сега стигаме до атаката на разбойниците. Когато пленихме няколко от тях, единият разпозна Ферърс, спусна се към него и му заговори. Според главатарят той бил от Фенс, може би контрабандист, и говореше на странен диалект. Чудя се дали не си е спомнил кой е сър Филип и с какво се е занимавал преди години, когато ги е карал с другарите му да сигнализират на френските кораби в морето. Той не молеше за милост, а се опитваше да го изнуди — затова и Ферърс го уби моментално.
Сър Филип вдигна глава.
— Покажи ми пръстена — каза той и протегна ръка. — С какво ще докажеш, че той е мой? Какви доказателства имаш?
Ричард поклати глава.
Ферърс го гледаше втренчено с присвити очи и плътно стиснати устни. Сърцето на Ричард замря. Всъщност той можеше да представи много малко доказателства пред кралските съдии. Ферърс, лукав и хитър, знаеше това. Ръката му се пъхна под масата и той извади ръкавиците от колана си.
— Аз съм рицар — каза той. — Пред Бога се заклевам в невинността си!
После хвърли една от тежките си кожени ръкавици на масата по посока на Ричард, но преди оръженосецът да я вдигне, Барликорн бързо я избута на пода.
— Не можеш да постъпваш така! — обяви Бремнър. — Сър Филип може да е убиец и предател, но той призова в името на Бога своя обвинител на смъртен бой. — Той погледна Ричард със съжаление. — Нашият оръженосец е от благороден произход. Ние можем да свидетелстваме за това и ако не приеме предизвикателството на сър Филип, трябва да признае това пред съдиите, а то ще натежи срещу обвиненията му.