Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Дошъл е редът на Франклина и той започва своята истинска история за кървави убийства, измяна и черно предателство.
Годината е 1556-та. Едуард, Черния принц, нанася унищожително поражение на френската войска при Поатие. На бойното поле агонизира бедният рицар Гилбърт Савидж. Преди да издъхне, Савидж разкрива на младия си оръженосец Ричард истината за неговия произход. Ричард е син на лорд Роджър Грийнел — прочут рицар, кралски довереник. В началото на Стогодишната война лорд Роджър Грийнел е обвинен, че е предавал сведения на французите и уличен във вероломно убийство.
Сега младият Ричард Грийнел трябва да се върне в Англия, за да открие документите, разкриващи мистерията около загадъчните убийства на кралския наместник и неговата жена, заради които баща му е станал изкупителна жертва.
В опустошената от глад и чума Англия Ричард успява да открие прощалното писмо на баща си, укрито от един правник. Съпроводен от пъстра група приятели и красивата дъщеря на правника, Ричард се връща в Кроукхърст, запустелия семеен замък, за да възстанови доброто име на баща си и да разобличи истинския предател и убиец.
— Разбира се — възбудено се намеси сър Уолтър. — Ферърс ги е сложил точно преди двубоя.
— Но защо? — проговори сър Хенри. — Това би било твърде опасно.
Ричард поклати глава.
— Ферърс нямал избор. Ако не ги носел, лейди Катрин, която наблюдавала внимателно, можела да направи сцена и да предизвика подозренията на съпруга си. В крайна сметка, той не поемал голям риск — панделката си е панделка.
— Но Фицалан я видял — намеси се Бремнър.
— Така е.
Ричард погледна към Ферърс, чието лице беше като издялано от камък, а очите му се взираха в някаква точка над главата на младежа.
— Било е въпрос на секунди — продължи оръженосецът. — Докато двамата рицари галопирали по арената в онзи ясен летен ден, лорд Саймън забелязал цветовете. И разпознал, че панделката принадлежи на жена му.
— В такъв случай — отсече Ферърс, — защо лорд Саймън не ме попита? Защо не го направи публично? Той беше рицар и благородник.
— И да стане за посмешище? — прекъсна го Ричард. — Да обяви пред цял Есекс, ако не и пред цялото кралство, че един от рицарите му го е направил рогоносец? И какво доказателство имал всъщност? Лейди Катрин щяла да отрича горещо, както и Ферърс. — Ричард погледна другите рицари. — Ако бяхте на мястото на лорд Саймън, щяхте ли да отправите обвинение, което не можете да докажете? Дори ако Ферърс признаел, че е носел панделката, това не доказва изневяра. Лорд Саймън щял само да се изложи като ревнив съпруг.
— Но лорд Саймън — проговори Гилдас от края на масата, откъдето наблюдаваше събитията с блеснали от възбуда очи — предполагал ли е, че Ферърс е и предателят?
— Какво доказателство би имал? — отвърна Ричард. — Можеш ли да си представиш лорд Саймън да обвини Ферърс? Сър Филип е лукав човек. Веднага щял да използва възможната си връзка с лейди Катрин в своя защита, да каже, че лорд Саймън ревнува и иска да си отмъсти.
— Ами баща ти?! — попита Барликорн. — Той трябва да е имал подозрения?
— Може би. — Ричард поклати глава. — Но колкото и малко да знам за лорд Фицалан, съмнявам се, че някога е искал баща ми да разбере, че са го направили рогоносец. — Ричард отпи от бокала. — Лорд Саймън изпаднал в униние, отчаял се, започнал да говори, че „няма нищо ново под слънцето“. Може би е заподозрял, че Ферърс е използвал лейди Катрин, за да се сдобие с тайните сведения, но какви доказателства е имал?
— Ами баща ти? — попита Грантъм.
— Може би Фицалан е споменал Ферърс като възможен предател, но баща ми е отрекъл; мисля, че Бутлак го е чул да прави точно това.
— Защо тогава е трябвало да ги убива?
— Не знам — отвърна Ричард. — Но подозирам, че ако лорд Саймън не е можел да обвини сър Филип на публично място, е можел да поговори с жена си насаме. Ферърс се уплашил. Ако лорд Саймън решал да разпита жена си и да се посъветва с баща ми, биха могли да действат тайно, да арестуват Ферърс и да го откарат в Лондон. — Ричард прокара пръсти по масата и се помоли наум на духовете на родителите си да не го изоставят в този час. — Кой знае, може би лейди Катрин е станала твърде настоятелна? Мисля, че точно тя е пробудила злото в душата на сър Филип, като поискала да се срещнат на онази самотна пътека към брега. Сър Филип — Ричард млъкна и посегна към кесията си, докато подготвяше лъжата, с която се надяваше да улови убиеца. — Мисля, че сър Филип е отишъл да се срещне с лейди Катрин и я е убил. После се върнал в имението. Спомнете си, било още тъмно, точно призори. Промъкнал се по галерията и почукал на вратата на лорд Саймън. Фицалан го пуснал. Сър Филип му казал някаква лъжа, шепнел в тъмнината и се приближавал. Последвал бърз удар, лорд Саймън паднал и Ферърс отишъл в конюшнята, където бил завлякъл баща ми, след като го повалил в безсъзнание. Намазал го с кръв, разлял вино върху дрехите му и се върнал в собствената си стая. — Ричард отпи от чашата си. — Така подготвил сцената на кървавите убийства, а баща ми бил жертвеният агнец.
Той се канеше да продължи, но Ферърс стовари юмруците си върху масата.
— Това са само лъжи! — изрева той. — Нямаш доказателства.
— О, да, имам — отвърна тихо Ричард и като разтвори кесията, извади пръстена и го стисна в юмрук. — Сър Филип Ферърс, имам всички доказателства, които са ми нужни.
Втора глава
Ричард сложи пръстена на собствената си ръка, като се увери, че Ферърс не може да види празния обков.
— Какво е това? — престори се сър Филип, че не го е виждал преди.
— Ами твоят пръстен — отвърна оръженосецът. — Помниш ли, сър Филип, носил си пръстен с герба си. Нощта, в която си се срещнал с лейди Катрин, си се любил с нея в храстите и после си я заклал — тя не е очаквала любовникът й да я убие. По време на убийството пръстенът ти паднал от пръста; често си се връщал тук да го търсиш, но той през цялото време е бил в Бутлак. Ето защо — добави Ричард — отшелникът побърза да напусне острова — бои се от гнева ти.