Тайната на замъка (Загадката, разказана от Франклина на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)

— Всеки имаше по двама противници, точно така! Например моите бяха Бремнър и Манинг.

— А тези на Фицалан?

— Сър Лайънъл Бомон — отвърна бавно Грантъм, после се обърна и посочи към Ферърс. — И ти, сър Филип!

— Значи — бързо се намеси Ричард, — ако съпругата на барон Фицалан е имала връзка с някой рицар, той щеше да носи цветовете й?

— Да, вярно е.

— За какво говориш? — изръмжа Ферърс.

— Сър Лайънъл Бомон е мъртъв — тихо отвърна Ричард. — Убит подло. Но ти, сър Филип, също си се бил срещу барон Саймън. Носеше ли цветовете на жена му? Видя ли ги той, когато сблъскахте копията си на арената?

— Това е глупаво! — изръмжа Ферърс и ритна назад стола си.

— Така ли? — попита Ричард. — Спомни си предсмъртните думи на барон Саймън. Казал „няма нищо ново под слънцето“ — говорел е за древния грях на изневярата. Умрял, сочейки огнището, над което бил изобразен гербът на баща ми. Всички мислели, че бълнува или сочи нещо, което вече не е там, всъщност той сочел към орела с желязната пръчка. На латински „нося“ е ferre, а желязо — ferrum. Твоето име е Ферърс.

— Глупости! — отсече Ферърс! — Пълни глупости! Аз обичах лорд Саймън!

Останалите рицари също се възпротивиха. Манинг дори извади ножа си, но Барликорн, който се беше отдръпнал, се върна със стрела в лъка.

— Всички да останат по местата си — нареди стрелецът. Погледна към Ричард и очите му горяха от вълнение. — Продължавай.

— Обявявам те за убиец — каза Ричард и посочи през масата към Ферърс, — за предател и подъл убиец. Ти, сър Филип Ферърс, си бил рицар от свитата на баща ми. Притежаваш земя в Есекс и несъмнено част от нея е по крайбрежието на Есекс.

— Вярно е — промърмори сър Джон Бремнър. — Има малко имение до Уолтън-он-Нейз.

— Ходил си по големи и малки пристанища — продължи Ричард — където, сигурен съм, някой френски търговец се е свързал с теб. Брегът на Есекс е открит и уязвим; французите са искали да знаят какви са гарнизоните и укрепленията на замъците, кои градове са добре защитени и кои не. Ти си взел френското злато и същевременно си ухажвал лейди Катрин Фицалан. Тя не е била голяма красавица, съпругът й често отсъствал и ти си се промъквал като котка в леглото му. Французите узнавали нашите тайни, защото жена му ти казвала, или защото горката жена, без да знае лошите ти намерения, нямала нищо против, ако погледнеш някой документ или писмо.

Ферърс започна да се изправя, но Барликорн, който стоеше зад него, го бодна с върха на стрелата.

— Скоро — продължи безмилостно Ричард — станало ясно, че сред вас има предател. Но кой? Барон Саймън бил личен приятел на краля. Подозрението паднало върху баща ми, но Фицалан го отхвърлил. Вместо това, в онова златно лято преди толкова много години, заедно с баща ми решили да свикат рицарите си на съвет, организирали и турнир. — Ричард млъкна и отпи от очукания си бокал. — Предполагам — продължи той, — че лейди Катрин е станала настоятелна. Едно е да се промъкваш тайно в будоара й, когато съпругът й го няма, но на турнира тя настояла да носиш цветовете й. Ти си го направил, но без да биеш на очи.