Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
— О, влисайте — изкрещя той и разпери широко ръце, после ги събра отново, за да махне мантията от лицето си. Струйки дим се издигаха от дрехата му, разкъсана и обгорена от мълнията. — Аз съм Бристър Фендълстик. Добр’ дошли в скромния ми дом.
Със своята ръка — чук Белвар спря Трак пред вратата — не искаше да пуска опасния си приятел вътре, докато Дризт не се приближи към магьосника, за да го хване. Мрачният елф се позабави, за да поздрави любимата си пантера — не я беше виждал от деня, в който я бе пратил да се лекува.
— Говориш езика на мрачните елфи — отбеляза Дризт, сграбчи магьосника за яката, смъкна го от стълбата, изправи го на крака и го огледа отблизо. Не беше виждал човек допреди срещата им в тунела до потока и до този момент не беше особено впечатлен.
— Гворя много есици — отвърна магьосникът и отблъсна ръцете на елфа. След това, сякаш думите му бяха от огромно значение, добави: — Аз съм Бристър Фендълстик!
— А езика на съществата печ, говориш ли? — изръмжа от вратата Белвар.
— Печ?! — отвърна с погнуса магьосникът.
— Печ — изръмжа Дризт и почти допря ятаган до гърлото на човека, за да подчертае думите си.
Трак направи крачка напред. Възпиращият го свиърфнебъл леко се плъзна по гладкия под.
— Огромният ми приятел някога е бил печ — обясни мрачният елф. — Мисля, че това ти е известно.
— Печ — тросна се магьосникът. — Безполесни м’лки същества, винаги заст’ват на пътя ти.
Трак се приближи още една крачка напред.
— Не се бави, мрачни елфе — помоли го Белвар, притискайки клюнестото изчадие с цялата си тежест.
— Върни му истинската същност — настояваше Дризт. — Превърни приятелят ни отново в печ. И побързай.
— Ха! И така си е добре! — изсумтя непредвидимият човек. — На кой му притрябвало да става печ?
Трак въздъхна тежко. От силата на третата му крачка, Белвар започна да се плъзга по пода.
— Сега, магьоснико — предупреди го мрачният елф. Застаналата на стълбата пантера започна да ръмжи от глад.
— Ох, дубре, много дубре! Жалък печ! — тросна се магьосникът и размаха ръце от отвращение. После извади от малкия си джоб си една огромна книга, която незнайно как се бе побрала вътре.
Предвкусвайки победата Дризт и Белвар се усмихнаха един на друг. В същия миг човекът направи фатална грешка.
— Трябваше да го убия, както убих и събратята му — промърмори толкова тихо той, че дори стоящият до него Дризт не успя да го чуе.
Ала клюнестите изчадия чуваха най-добре от всички същества, населяващи земите на Подземния мрак.
Трак замахна с ръката си, завършваща с огромен нокът, и възрастният свиърфнебъл се претърколи в средата на стаята. Дризт се обърна, дочул звука от тежките приближаващи се стъпки, но беше късно. Гигантското клюнесто изчадие профуча край него и го блъсна встрани. При падането си мрачният елф изпусна ятаганите си, а магьосникът — глупавият магьосник — усети настъпващото с металната стълба чудовище. Ударът беше толкова силен, че огъна стълбата и запрати Гуенивар към стената.
Докато Дризт и Белвар се свестят, за да повикат своя приятел, вече не беше ясно дали смъртоносният удар на огромното клюнесто изчадие беше убил магьосника веднага или не. С ноктите и човката си Трак го удряше и разкъсваше безмилостно. Наоколо свистяха мълнии, много от предметите, притежаващи магическа сила и носени от магьосника, се счупиха и стаята се изпълни с дим.
Когато клюнестото изчадие изля яростта си и погледна към приятелите си, застанали около него й готови за бой, грамадата разкъсана, кървава плът в краката му вече беше неузнаваема.
Белвар искаше да каже, че магьосникът се бе съгласил да върне истинската същност на Трак, но не виждаше смисъл да го прави. Омагьосаното същество падна на колене и зарови лице в ноктите си. Не можеше да повярва на това, което бе сторило преди малко.
— Да се махаме от това място — промълви Дризт и прибра ятаганите си.
— Претърси го — предложи гномът, мислейки за удивителните съкровища, скрити в мантията на човека, ала мрачният елф не можеше да издържа повече. Самият той неведнъж бе обладаван от същата необуздана ярост и мирисът на кръв сковаваше душата му от страх и безпокойство. Поддържан от Гуенивар, Дризт излезе от кулата.
Белвар се приближи към Трак и му помогна да се изправи, после изведе треперещото създание от сградата. Разумният свиърфнебъл накара приятелите си да го почакат, докато претърси кулата за някакви предмети, които можеха да им помогнат или за магическата дума, с която ще могат да вземат кулата със себе си. Но или магьосникът беше много беден, в което Белвар силно се съмняваше, или бе скрил съкровищата си на сигурно място — в някое друго измерение, може би. Гномът не откри нищо, освен простичък мях за вода и чифт износени ботуши. Ако бе съществувала магическа дума за призоваване на чудноватата елмазена кула, то тя бе умряла заедно с магьосника.