Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Клюнестото лице на Трак се озари.
— Толкова д-добре се чувствам, когато тропам п-по камъка — заяви съществото и удари с нокът по скалата, сякаш за да опресни паметта си. Гласът и погледът му ставаха все по-отдалечени, когато се пренесе в спомените си от живота, който му бе отнет от магьосника, в миналото, изпълнено с разговори с безценния камък, прекарано в тупкане по скалите и в оформянето им.
— Отново ще се превърнеш в печ — обеща му Дризт.
Белвар идваше от края на тунела и чу думите на своя приятел, но не беше много сигурен, че желанието на всички ще се сбъдне. Повече от седмица обикаляха из тунелите, но от магьосника нямаше и следа. Възрастният свиърфнебъл се успокояваше от факта, че до този момент Трак успяваше да запази част от истинската си същност на печ, без да си позволява да се превърне в чудовище. Само преди няколко седмици Белвар бе наблюдавал същата промяна в Дризт и въпреки това, под борещата се за оцеляване същност, бе открил най-добрия си приятел.
Но възрастният свиърфнебъл не искаше да се самозаблуждава, че същото ще се получи и с Трак. Клетото същество дължеше състоянието си на могъща магия и дори най-силното приятелство не можеше да предотврати последствията от нея. Срещата на Трак с Дризт и Белвар му бе помогнала да отложи за малко, но само за малко, неизбежната си, трагична участ.
Още няколко дни тримата другари обикаляха из тунелите на Подземния мрак, ала търсенето им остана безрезултатно. Същността на Трак още не се бе променила, но дори елфът, който бе напуснал пещерата край езерото с такава надежда, сега усещаше тежестта на неизбежното.
Белвар и Дризт тъкмо бяха започнали да обсъждат завръщането им у дома, когато съзряха една не много голяма пещера, чийто под бе обсипан с каменни отломки от неотдавна срутилия се таван.
— Магьосникът! Бил е тук! — извика Трак, вдигна един огромен камък и без да се замисля го запрати към най-отдалечената стена, където той се разби на още по-малки късчета. — Бил е тук!
Клюнестото изчадие започна да тича наоколо като обезумяло, разбиваше камъните и мяташе скалите все по-необуздано.
— Откъде знаеш? — попита Белвар, за да укроти гнева на новия си приятел.
Трак посочи към тавана.
— Той е сторил това. М-м-м… той го е направил!
Дризт и Белвар се спогледаха притеснени. Таванът на пещерата беше разрушен — в средата му зееше огромна дупка. Ако това разрушение беше причинено от магия, то тя трябваше да е била много могъща!
— Магьосникът ли е виновен за всичко това? — попита Белвар и за пореден път направи онази коравосърдечна физиономия, която дълго бе упражнявал в предишните си разговори с Дризт.
— Неговата к-к-кула — отвърна Трак и хукна из пещерата, за да разбере накъде е тръгнал магьосникът.
Дризт и Белвар го гледаха недоумяващи. Най-накрая клюнестото създание се обърна към тях и разбра объркването им.
— М-м-м…
— Магьосникът — помогна му гномът — вече започваше да губи търпението си.
Трак не се обиди от забележката, дори се чувстваше благодарен.
— М-магьосникът има кула — опита се да обясни развълнуваното същество, — огромна желязна кула, и я носи навсякъде със себе си. Разполага я там, където му е удобно — Трак погледна към останките от тавана. — Дори и да не пасва.
— Носи кула ли? — попита възрастният свиърфнебъл и сбърчи нос.
Клюнестото изчадие кимна развълнувано, но нямаше време за повече обяснения. Беше открило следа от магьосника — ясен отпечатък от ботуш в мъха, спускащ се надолу по един от коридорите.
Преследването продължи и Белвар и Дризт трябваше да се задоволят с непълното обяснение на своя приятел. Мрачният елф поведе групичката като се стараеше да използва всичките си умения, които бе придобил в Академията и затвърдил по-късно през десетте години, прекарани в пустошта. Гномът, с вродените си познания за Подземния мрак и с вълшебната си, светеща брошка, определяше посоката им, а Трак, който в този момент се чувстваше сякаш е възвърнал напълно истинската си същност, молеше камъните да ги упътят. Тримата другари преминаха през още една разрушена пещера и през друга, в която се виждаха ясни следи от кулата, макар че високият таван си стоеше непокътнат.
След няколко дни спътниците се озоваха в просторна пещера в дъното, на която, край един ромолящ ручей, се издигаше домът на магьосника. Дризт и Белвар отново си размениха безпомощни погледи. Кулата беше трийсет фута висока и двайсет широка, а гладките й, метални стени проваляха всичките им; планове. Тримата приятели поотделно избраха най-безопасните пътища, за да се приближат към сградата и бяха още по-изумени, когато видяха, че стените на кулата бяха направени от чист елмаз — най-твърдият метал в целия свят.