Изгнание

От безсилие гномът удари ръцете си една в друга и целият се посипа с безвредни искри. С цялото си сърце Трак разбираше отчаяните действия на своя приятел, ала Дризт беше най-притеснен и ядосан от тримата. Бяха възпрепятствани от кулата на магьосника, но това не беше най-лошото. Злодеят, който се криеше в нея, със сигурност беше усетил присъствието им. Мрачният елф внимателно обиколи сградата и забеляза множеството процепи в нея, от който можеха да се изстрелят стрели. Той се спотаи под един от тях и дочу тих напев. Макар че не разбираше думите на магьосника, Дризт веднага се досети за намеренията на човека. Трябваше да предупреди приятелите си.

— Бягайте! — изкрещя елфът, в отчаянието си грабна най-близкия камък и го добута до отвора в стената.

Но късметът не бе изоставил Дризт заклинанието беше завършено в мига, в който скалата запуши процепа. Чу се силен рев, мълнията на магьосника разби камъка на парчета и запрати мрачния елф във въздуха, но не можа да излезе навън и избухна в куклата.

От вътрешността й долетя писък:

— Проклятие! Проклятие! Мразя когат’ стафа така!

Белвар и Трак се завтекоха да помогнат на поваления си приятел, но мрачният елф беше само зашеметен и успя да се изправи, преди да са дошли.

— О, вие ще плати скъпо затова, да-а ще плати! — дочуха се още крясъци от кулата.

— Да се омитаме оттук! — извика гномът. Този път клюнестото изчадие беше напълно съгласно с думите му, макар да търсеше възмездие. Но веднага щом Белвар погледна към Дризт, възрастният свиърфнебъл разбра, че елфът няма да се откаже толкова лесно. Трак също се вгледа в лилавите очи на новия си приятел и пламъците, които горяха в тях го накараха да отстъпи назад.

— Магга каммара, мрачни елфе, не можем да влезем вътре — напомни му Белвар.

Дризт извади от джоба си фигурката от черен оникс, сложи я пред отвора, после го блокира с тялото си.

— Ще видим — изръмжа той и призова Гуенивар.

Черната мъгла се заизвива около статуетката, бавно се плъзна през процепа и навлезе в кулата.

— Щ’ви избиия ввсичкити! — изрева скритият магьосник.

След няколко секунди от вътрешността на кулата долетя мощния рев на пантерата, а после се чу и гласът на човека:

— Може би греша!

— Отвори вратата — крещеше Дризт, — ако ти е мил животът, зли магьоснико!

— Не, никога!

Ревът на пантерата проехтя още веднъж, после се чуха крясъци и вратата се отвори.

Дризт първи прекрачи прага и другите го последваха. Озоваха се в овална стая в приземния етаж на дулата. В средата й се издигаше метална стълба, водеща към капандура на тавана. Магьосникът се бе опитал да избяга, но не бе успял да се покатери докрай — сега висеше с главата надолу от стълбата, закачен с единия крак на едно от стъпалата. Гуенивар се бе възстановила от падането си в киселинното езеро и отново изглеждаше като най-величествената от всички пантери. Беше застанала от другата страна на стълбата и съвсем нехайно лижеше крака на човека.