Последният довод на кралете [bg]

Последният път когато беше стоял на това място, пред същата извита стена, беше в деня на разформироването на Текстилната гилдия. Не можеше да си представи, че оттогава бе минала само година, толкова много се бе променило през това време. Спомни си как си мислеше тогава, че Камарата на лордовете никога преди не е била така препълнена, атмосферата така напрегната, а хората така екзалтирани. Колко много се е лъгал само.

Извитите банки, които заемаха по-голямата част от залата, бяха препълнени до пръсване с най-влиятелните благородници от Съюза, а въздухът беше нагнетен от нетърпеливия им тревожен шепот. Камарата на лордовете беше в абсолютно пълен състав от натъпкани рамо до рамо по пейките благородници, до един с мантии с кожени яки и златни или сребърни огърлици, отличаващи ги като глави на родовете им. Главата на Джизал може и да отбираше от политика малко повече от глава лук, но дори той успя да схване важността на днешния ден. Изборът на нов върховен крал на Съюза чрез явно гласуване. В гърлото му заседна буца при мисълта. Нямаше по-значимо събитие от това в живота на Съюза.

И населението на Адуа добре разбираше това. Зад стените на Агрионт, те се бяха стекли по улици и площади и стояха в трескаво очакване на резултата от гласуването в Камарата на лордовете. Чакаха да разберат кой е новият монарх, когото да приветстват с бурни овации или, в зависимост от избора, да обсипят с присмех и подигравки. Зад високите порти на Камарата, Площадът на маршалите бе залят от жителите на Агрионт, нетърпеливи първи да научат новината. Резултатът от гласуването щеше да предопредели бъдещето на мнозина, да уреди множество дългове, да даде на едни, а отнеме от други цели състояния. До обществената ложа бе допусната много малка група от щастливци, но напълно достатъчна, че да се налага хората да стоят плътно притиснати един в друг чак до парапета на балкона, така рискувайки при най-леко побутване отзад да полетят към каменния под.

Инкрустираните врати в далечния край на залата се отвориха с трясък, който се отрази от високия таван и отекна като гръмотевица в огромното пространство на залата. Представителите на благородническите фамилии се извърнаха като един на седалките си, за да погледнат към входа, и в залата се разнесе шумолене, последвано от стъпките на Висшия съвет по пътеката в средата между банките. След тях се носеше ятото от секретари, писари и всякакви други помощници, стиснали в ръце папки и свитъци с документи.