Неизбежно правосъдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Неизбежно правосъдие». Краткое содержание книги:
А на екрана разярената Илейн отговаряше на поредния въпрос:
„Да, но фактът, че се крие толкова дълго, без да се свърже с властите, е убедително доказателство — няма с какво да се защити срещу обвиненията. Принудени сме да предположим, че е опасен…“
Свитият на стола Кевин промърмори:
— Да бе, страшна заплаха съм.
„… и аз призовавам всеки гражданин, който смята, че е видял господин Ший, незабавно да съобщи на полицията или на районната прокуратура.“
Фаръл клатеше глава.
— Трябва да отида там — каза Кевин.
— Трябва да се напъхаш в това? Кевин, ти чуваш ли изобщо какви ги плещят тези хора? Проумяваш ли какво става? Хубавичко ще си поприказваме с тебе.
Картината на екрана се смени и Фаръл побърза да насочи дистанционното към телевизора, за да усили звука. Страховит мъжага стоеше пред Палатата, вдигнал яка, за да се опази от вятъра. Явно никак не одобряваше камерите и напъханите почти в устата му микрофони.
Коментаторът говореше припряно:
„… а лейтенант Ейбрахам Глицки, ръководител на отдела за разследване на убийства, изглежда не споделя убедеността на госпожица Уейджър.“
Вече се чуваше сопнатият глас на Глицки:
„Продължаваме да проучваме фактите. Опитваме се да стигнем до истината. Само това мога да ви кажа.“
Глицки понечи да се отдалечи, но репортерът му препречи пътя.
„Лейтенант, какво ще ни кажете за Кевин Ший? Не трябва ли да съсредоточите усилията си върху него? След като кметът увеличи наградата за…“
Показаха лицето на Глицки в едър план.
„Ший е заподозрян. Бихме искали да го разпитаме, да чуем и неговата версия. Край на коментарите.“
„Неговата версия ли? Но госпожица Уейджър каза, че…“
„Госпожица Уейджър върши своята работа, а аз върша своята — събирам факти и доказателства.“
„Нима още не разполагате с доказателства?“
„Няма да коментирам.“
„А снимката?“
Глицки сякаш обмисли въпроса по-предпазливо.
„Снимките подлежат на различно тълкуване. Сега, ако позволите…“
Отмести микрофона, отстрани с една ръка репортера и влезе в Палатата.
Щом пуснаха реклама, Уес Фаръл изключи телевизора. Почеса Барт зад ушите, завъртя празната бирена кутия върху постелята и изруга.
— Какво има?
— Глицки. — Посочи на Кевин телевизора. — Онзи преди малко.
— И какво? Познаваш ли го?
— Срещали сме се по работа.
Мелъни застана пред него.
— Но защо се ядосваш така? Поне ми се стори, че не е съвсем сигурен…
— Улучи. И на мен така ми звучеше.
Кевин се надигна на стола.
— Е, защо подскачаш толкова?
— Ами подскачам — каза Уес, докато ставаше, — защото може би имаме шанс. Отиваме при него и току-виж даже ни изслуша.
— Значи ти ще?… — Мелъни се взираше в Кевин и той вдигна ръка, за да я прекъсне.
Помълчаха. Уес пак завъртя кутийката.
— Значи ще ни помогнеш? — престраши се Мелъни.
Уес се завъртя към Кевин.
— Но ако излезе, че си бил забъркан в тази история, ще те убия. Лично ще те убия. Ще те гоня до дупка и ще те пречукам като бясно куче, само че много бавно и мъчително. Ясен ли съм?
42.
Глицки разглеждаше втората снимка и сам си задаваше въпроси. Отделът оттатък беше празен. Благословено спокойствие. Карл Грифин му беше оставил бележка, че отива да говори с човек, който може би е пострадал от удар с нож. Добре. Глицки още не разполагаше с друго възможно обяснение за порезните рани и превръзките. Но те съществуваха и все нещо ги бе причинило. Може би нож. Нали Рейчъл, познатата на баща му, спомена за ножа. И същият този нож се виждаше и на двете снимки. Преди да научи какво точно е станало с ножа, нямаше как да си представи картината изцяло, нямаше да е сигурен какво се е случило. А би му помогнало. Никакви известия от Бенкс или Лание.
Телефонът звънна.
— Глицки, „Убийства“.
— Харди, Ашлънд.
Лейтенантът бутна стола назад и качи краката си на бюрото. Най-добрият му приятел Дизмъс Харди се обаждаше от Орегон.
— Много ми допадна съобщението, което ми остави — продължи гласът.
Цялото съобщение гласеше: „Харди, обади ми се“.
— И особено ми хареса как пееш с фалцет. Да знаеш, повечето старци като тебе вече не могат да вземат толкова високи тонове. Страхотно изпълнение.
Глицки се пресегна за чашата и отпи глътка от чая.
— Добър уикенд избрахте да се махнете от града — каза той. — Как е при вас?
— В Ашлънд? Чудесно. Невероятна постановка на „Буря“. И тукашното „пино ноар“ е добро. В Орегон е хубаво. Франи ти изпраща поздрави.