Робинята

изглеждаха така, сякаш крайниците им бяха извити толкова силно, че вените им изпъкваха.

А пък по кожата имаше люспи и зловещи подутини.

Аз също обичам творческата работа и днес се забавлявах с рисуването на абстрактни

образи. Докато размахвах четката, въображението ми се раздвижи.

Представих си, че се намирам в английска градина. Носех голяма шапка, украсена с

цветя, и дълга бяла рокля. Просторната морава бе обрамчена с цветни лехи. Очевидно бе

пролет, защото въздухът ухаеше свежо.

Всички цветя бяха в различни нюанси на лилавото: редици тъмни синьочервени рози,

лилави лалета, лехи с петунии на бели и лилави райета. Разхождах се сред цветята и въртях

старомодно чадърче в ръка.

Видях полата си и осъзнах, че е прозрачна, а отдолу не носех нищо. Видях окосмяването

по срамните си части. Усуках широката пола около себе си, за да се прикрия.

Огледах градината, забелязах десетки жени с аристократичен вид, облечени в същите

прозрачни дрехи. Гърдите и слабините им се виждаха ясно. Но те носеха дрехите си гордо.

Разхождаха се грациозно с чадърчета в ръка. Носеха огромни шапки с пера и панделки.

Жените държаха главите си гордо вдигнати, защо и аз да не го направя?

Сара си бъбреше и се смееше с тях. Какъв прекрасен ден! Радвах се, че съм там. Сара ми

махна. Нейната рокля не беше бяла, а във великолепен бледолилав цвят и тялото й се

виждаше ясно. Тя вдигна чадърчето си, завъртя го и ми се усмихна загадъчно. После

продължи напред по моравата. Зад гърба й се виждаше красив палат, украсен с кулички и

високи комини.

Внезапно осъзнах, че се намирам в семейното й имение.

Колко мило от нейна страна да ме покани на гости! Забавлявах се чудесно.

Махнах й в отговор и се наведох да откъсна роза. Ароматът й ме стресна. Ухаеше по

начина, по който миришеше влагалището ми, когато го погалих в тоалетната. Но вместо да

прикрия миризмата, я вдъхнах дълбоко.

В далечината видях и странните малки хуманоиди на Сара. Те сервираха чай и играеха

крикет, но не изглеждаха странни, а елегантни като всички други.

Усетих допир по глезените си. Дали ме бе полазило насекомо? Но пък докосването бе

много по-приятно. Погледнах надолу и видях няколко от хуманоидите на Сара, които

влизаха и излизаха изпод полата ми.

Отначало ме полазиха деликатни тръпки.

Внезапно въображението ми се развихри с пълна сила. Опитах се да се овладея, но

около мен притъмня. Примигнах и се помъчих да се върна към действителността и часа по

рисуване, но не можах.

Намирах се в абсолютно тъмно място и не виждах нищо.

Малките хуманоиди се закатериха по мен. Няколко от тях възседнаха бедрата ми и

започнаха да се търкат в мен, както правеше дакелът ми. Отправиха се към слабините ми.

Размахах ръце, за да ги отпъдя, но усещането беше учудващо приятно и ме накара да се

изкикотя. Влагалището ми се отпусна и почувствах как няколко от малките същества

проникват в него.

— Не можете да влизате там! — извиках.