Робинята

кабинката.

Страхотно, Сара Уокър. Тя пристигна в „Света Тереза“ едва преди две седмици. Имаше

нещо загадъчно в нея. Първо, акцентът. Беше британски, но звучеше, сякаш бе родена в

много по-екзотична страна.

След това идваше фактът, че никой не знаеше нищо за нея. Дали беше богата, или бедна,

никой не знаеше. Бях наясно с положението на останалите ми съученици. Кой беше

разглезен, кой работеше на две места след училище, кой бе някъде по средата. Джанин

твърдеше, че семейството на Сара било бедно и живеело във фургон. Мъчели се да прикрият

това, като говорели с изискан акцент.

Джанин гледаше на нея отвисоко, но аз смятах, че Сара бе страшно изискана с късата

си, елегантно подстригана коса. Подозирах, че гарвановочерният й цвят се дължеше на боя,

защото кожата й бе много светла. А походката й правеше стандартната училищна униформа

да изглежда като тоалет от модно ревю. Сара нямаше нужда да подсилва сексапила си, както

правеха Джанин и Тия. Тя просто бе по-секси, също като човек, отбил се при нас от най-

жестокия купон в големия град. Толкова готина мадама не можеше да живее във фургон.

Звънецът за следващия час иззвъня оглушително.

Мразех да закъснявам. Скочих и избърсах слабините си. Напръсках прашките с парфюм

и ги дръпнах нагоре.

— Хей, кой е там? — попита Сара със съблазнителния си акцент.

Излязох от кабинката и се помъчих да прикрия изчервяването си.

За щастие, Сара изглеждаше доволна да ме види.

— О, Ками, скъпа. Толкова се радвам — каза тя, като ме изгледа любопитно. — Мили

боже, имаш вид на човек с висока температура. Добре ли си? — измърка тя.

— Да — отговорих. — Но не съм сигурна. Може и да съм настинала.

Сара пристъпи към мен и сложи ръка на челото ми. Потръпнах, но я оставих да провери

температурата ми. Ръката й беше приятно хладна.

— Топла си, дори изпотена — отбеляза тя.

— О, господи, съжалявам — отвърнах. — Не исках да…

— Не се страхувам от няколко дребни бацила — усмихна се тя.

Сара отвори луксозната си червена чантичка. Беше тип портмоне от алено кадифе,

модно украшение, каквото никой друг в училище не смееше да носи.

— Имам нещо подходящо за теб — каза тя, като извади старомодно бурканче.

Красотата му ме накара да ахна.

— Нали е хубаво? — попита тя. — Емайл и златни нишки.

Сара свали позлатеното капаче, а аз се вторачих омагьосана в миниатюрните позлатени

символи.

— Великолепно е — казах.

— Знам — отвърна Сара. — Протегни си лявата ръка.

Изпълних нареждането, а Сара разклати бурканчето. Малки лилави цветчета се

посипаха в ръката ми. Бяха безтегловни.

— Ако ги сложим на клепачите ти, ще се почувстваш много по-добре — каза тя.

Сара размаза нежните цветчета в ръката ми и те се превърнаха в блестящ прах.

— Позволи ми да ти помогна — каза тя.

Затворих очи послушно и усетих лек натиск, докато англичанката ме мажеше със

странната пудра.