Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
Отворих вратата и видях Тара — в дъждобран с леопардови шарки. Поканих я да влезе, разбира се, и тя старателно изтръска връхната си дреха на верандата. Внесох дъждобрана в кухнята, за да капе на линолеума.
— Кажи ми как си — усмихна се тя, след като ме прегърна внимателно.
Разказах историята за пореден път.
— Много се разтревожих за теб. Имам много работа в магазина и едва сега успях да се измъкна, но просто трябваше да те видя. Видях костюма в гардероба си. Идвала ли си вкъщи?
— Да — казах. — Завчера. Мики не ти ли каза?
— Видяла си го, така ли? Предупредих те. — Гласът й трепереше. — Не те е наранил, нали? Кажи ми, че няма нищо общо с инцидента на паркинга!
— Не, доколкото знам. Но наистина отидох у вас малко късно, въпреки предупреждението ти. Постъпих глупаво. Той действително… се опита да ме уплаши. По-добре да не му казваш, че си идвала да ме видиш. А ти как успя да се измъкнеш, за да дойдеш?
Лицето на Тара доби каменно изражение.
— Той излезе някъде — каза тя.
— Тара, можеш ли да ми кажеш как се забърка с него? Какво стана с Франклин? — Опитах се да задам въпросите си възможно най-деликатно, защото знаех, че стъпвам по тънък лед.
Очите на Тара се насълзиха. Искаше да ми отговори, но се срамуваше и това я измъчваше.
— Суки — най-после каза тя. Гласът й звучеше почти като шепот. — Аз смятах, че Франклин има чувства към мен, че ме уважава, разбираш ли? Като личност.
Кимнах, без да отделям поглед от лицето й. Страхувах се да не прекъсна монолога, който отдавна чаках да чуя.
— Но той… когато приключи с мен, той просто ме прехвърли на друг.
— О, не, Тара! Той… той сигурно ти е обяснил защо се разделяте. Да не сте се скарали? — не исках да повярвам, ме Тара е била прехвърляна от вампир на вампир, като някаква вампоманка на кръвопийско парти.
— Каза ми: „Тара, ти си красиво момиче и с теб ми е приятно, но Мики те желае, а аз съм му длъжник“.
Знаех, че ченето ми е увиснало, но не ми пукаше. Просто не можех да повярвам на ушите си. Буквално чувах как унижението й се стеле на пластове от нея и чувствах, че ненавижда самата себе си.
— Нямаше ли начин да предотвратиш това? — попитах аз, опитвайки се да прикрия изумлението си.
— Повярвай ми, опитах — изплака тя. Изпитах облекчение, че не ме обвинява за въпроса ми. — Казах му, че не искам. Казах му, че не съм проститутка и че се виждам с него, защото го харесвам. — Раменете й увиснаха. — Но трябва да ти призная, Суки, че не бях напълно честна с него. И той го знаеше. Аз приемах всичките му подаръци. Скъпи неща. Но той ги даваше от сърце. Не ми е казвал, че трябва да се чувствам задължена! Аз никога не съм го молила за нищо!
— Значи с казал, че щом си приемала подаръците, нямаш друг избор, освен да изпълниш нареждането му?
— Той каза… — Тара започна да хлипа и изреченията й звучаха накъсано, като конвулсии. — Той каза, че съм се държала като метреса, че той ми е купил всичко, което имам, и вече е време да спечели нещо от тази инвестиция. Казах му, че не съм съгласна и предпочитам да му върна всичко. Но той отвърна, че не го иска. Каза, че някакъв вампир Мики ме бил видял с него и ме харесал. А Франклин дължал на Мики голяма услуга.
— Но това е Америка — запротестирах аз. — Не могат да постъпват така!
— Вампирите са ужасни — мрачно каза Тара. — Не знам как понасяш компанията им. По едно време смятах, че е много престижно да имаш вампир за гадже. Е, не точно гадже, а по-скоро богат чичко. — Тара въздъхна. — Чувствах се някак… закриляна. Приятно усещане, непознато. Но аз наистина мислех, че и той ме харесва. Не съм била с него само заради подаръците.
— Пил ли е кръв от теб? — попитах.
— Нима не го правят винаги? — изненада се тя. — По време на секс?
— Доколкото знам, да — отвърнах, — но имай предвид, че след като е пил от кръвта ти, той усеща какво изпитваш към него.
— Наистина ли?
— Да, настройва се на честотата на чувствата ти, един вид. А ако и ти си пила от неговата, ефектът е още по-силен. — Тара ме лъжеше за чувствата си към Франклин Мот, естествено. Била е пленена по-скоро от щедрите му подаръци и кавалерското му отношение. А вампирът го е знаел. Може и да не я е обичал, но равнодушието й определено бе повлияло на решението му да я прехвърли на Мики. — Какво точно се случи?