Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
И тъкмо когато се канех да помоля сестрата да ме върне обратно, за да отида до стаята на Калвин (хрумна ми, че Доусън би могъл да ме закара), пред мен спря яркочервен „Шевролет Импала“. Клод — братът на Клодин — се пресегна да ми отвори пътническата врага. Стоях и го гледах със зяпнала уста.
— Е, ще влизаш ли, или не? — нетърпеливо каза той.
— Майчице — прошепна медицинската сестра. — Майчице мила! — Дишаше толкова тежко, че копчетата на ризата й щяха да хвръкнат всеки момент.
Виждах Клод едва за втори път през живота си. Съвсем бях забравила как въздейства на хората. Изглеждаше абсолютно зашеметяващо. Близостта му ме напрягаше като оголен електрически кабел. Да си спокоен около Клод, е точно толкова възможно, колкото и да си безразличен към Брад Пит.
По-рано Клод работеше като стриптийзьор в нощен клуб „Хулигани“ в Монро, а сега бе негов управител. От време на време се подвизаваше и на модния подиум. В Северна Луизиана възможностите за подобни изяви бяха силно ограничени, затова Клод (поне така твърдеше Клодин) бе решил да си опита късмета в конкурс „Мистър Романтика“, организиран от някакво издателство на любовни романи. Елфът Клод дори бе прибегнал до услугите на пластичен хирург, за да коригира заострените си уши. Очевидно имаше огромно желание да се появи на корицата на любовен роман. Не знаех подробности за този конкурс, но изобщо не се съмнявах кой ще е победителят.
Клодин случайно спомена, че неотдавна брат й се е разделил с любовника си и е необвързан: почти двуметров красавец с къдрава черна коса, здрави бицепси и плочки на корема, достоен за корицата на спортно списание. Добавете към всичко това чифт топли кафяви очи, изваяна челюст и чувствена уста със сочни алени устни — и ето ви Клод. Не че ме вълнуваше.
Без да разчитам на помощ от сестрата, която продължаваше да повтаря „майчице… майчице мила“, аз станах от количката и седнах в колата.
— Благодаря — учтиво казах аз, опитвайки се да прикрия изумлението си.
— Клодин не успя да се измъкне от работа, затова ме събуди по телефона и ме помоли да те взема. Аз съм личният ти шофьор — кисело каза Клод.
— Много благодаря — отвърнах, след като обмислих още няколко възможни отговора.
Изненадах се, че не попита как да стигнем до Бон Томпс; нямах спомен да съм го виждала в нашето градче, а — както вече казах — хубавец като него веднага се набива на очи.
— Как е рамото ти? — внезапно попити той, сякаш някой насила го караше да задава любезни въпроси.
— По-добре — отвърнах. — Имам и рецепта за обезболяващи.
— Значи трябва да се отбием и в аптека, така ли?
— Ами… ако нямаш нищо против. В близките няколко дни не бива да шофирам.
Щом влязохме в Бон Томпс, обясних на Клод къде е аптеката и той паркира точно пред входа. Измъкнах се криво-ляво от колата и се запътих към входа. Клод се направи на разсеян и не помръдна от мястото си.
Аптекарят, естествено, знаеше за случая и се поинтересува накъде отива този свят. Не успях да му отговоря. Докато чаках лекарствата, оползотворих времето си в размисъл за Клод. Възможно ли беше да е бисексуален? Поне мъничко? В аптеката влизаха жени със замъглени погледи. Те, естествено, бяха лишени от привилегията да разговарят очи в очи с него и дори не подозираха за сприхавия му нрав.
— Много се забави — каза той, когато се върнах в колата.
— Да, господин Самата Вежливост — отсякох аз. — Оттук нататък ще бъда по-чевръста. Огнестрелна рана, голяма работа. Моля за извинение.
С крайчеца на окото си забелязах, че по бузите му плъзна червенина.
— Съжалявам — сухо каза той. — Държах се грубо. Хората често ми го казват.
— Сериозно? Не може да бъде!
— Да — призна той и чак тогава осъзна, че в тона ми има лек сарказъм. Бих казала, че ме изгледа кръвнишки, но той бе твърде красив за подобен израз. — Виж какво, искам да те помоля за услуга.