Мъртви на прага
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Кирякова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мъртви на прага». Краткое содержание книги:
— Великолепно начало. Направо ме размекна.
— Ще спреш ли най-сетне? Знам, че не съм… не съм особено…
— Вежлив? Любезен? Галантен? На прав път ли съм?
— Суки! — извика той. — Млъкни малко!
Имах нужда да глътна едно от обезболяващите си хапчета.
— Да, Клод, каква услуга? — любезно попитах аз. Твърде любезно дори.
— Организаторите на конкурса искат портфолио. Аз ще отида в студиото на Ръстън, за да ми направят професионални снимки, но ми се искаше да имам и няколко по-фриволни… като кориците на онези романи, дето Клодин ги чете непрекъснато. Тя каза, че трябва да си намеря блондинка за снимките, понеже съм тъмен. И аз се сетих за теб.
Ако ми беше казал, че иска да стана майка на децата му, щях да се изненадам повече. Много повече. Но все пак — макар че не познавах по-груб мъж от Клод — Клодин имаше навика да спасява живота ми. Така че се съгласих заради нея.
— Ще ми трябва ли… някакъв костюм?
— Да. Но фотографът прави и любителски карнавални снимки, така че разполага с костюми под наем. Може и да открием нещо подходящо. Какъв размер носиш?
— Осмица. — Е, понякога и десетка. Но пък съм имала случаи, когато съм се побирала и в шестица.
— Кога бихме могли да го направим?
— Раната ми трябва да зарасне — деликатно напомних аз. — Превръзката няма да изглежда добре на снимките.
— О, да. Значи ти ще ми се обадиш, така ли?
— Да.
— Няма да забравиш, нали?
— Не. Направо нямам търпение. — В момента обаче имах нужда от лично пространство, диетична кока-кола и едно от хапчетата, които стисках в ръката си. Спокойно можех да дремна, преди да се изкъпя.
— Познавам готвачката ви — каза Клод. Явно беше решил да развърже езика.
— Аха. Суити.
— С това име ли се подвизава сега? Преди работеше в „Палавите девици“.
— Била е стриптийзьорка?
— Да, допреди катастрофата.
— Суити е претърпяла катастрофа? — Внезапно се почувствах ужасно уморена.
— Да, останаха й белези и тя се отказа от стриптийза. Каза, че щели да са й нужни тонове грим, за да ги прикрива. Освен това се чувствала твърде стара за това.
— Миличката — казах аз. Опитах се да си представя Суити на пилона. С високи обувки и пера около врата. Смущаваща гледка.
— Да не си посмяла да й кажеш — предупреди ме той.
Паркирахме пред новия ми дом. Някои бе докарал колата ми от паркинга на библиотеката. Вратата на съседната половина от къщата се отвори и отвътре излезе Хали Робинсън с ключовете ми в ръка. Носех черните си панталони, с които отивах на работа в злополучния ден, и някакъв спортен пуловер — забравен в болницата някога от някого, — тъй като моята тениска не ставаше за нищо. Хали стоеше насреща ми със зейнала уста, но не защото пуловерът ми беше огромен. Клод тъкмо отваряше вратата на колата, за да ми помогне да изляза, и младата учителка го зяпаше като парализирана. Муха да беше влязла в устата й, едва ли щеше да забележи.
Клод нежно прехвърли ръка през раменете ми, наведе глава към мен и ме дари с влюбен поглед и намигване.
Страхотно чувство за хумор! Гледай ти, оказа се, че Клод не бил чак такъв идиот!
— Благодаря за ключовете — извиках аз и Хали внезапно се сети, че умее да ходи.
— Ъм… — каза тя. — Аха… да. — И ми подаде ключовете, без да ме поглежда.
— Хали, това с Клод, мой приятел — казах аз и многозначително се усмихнах. Или поне се постарах.
Клод спусна ръката си около кръста ми и бегло й се усмихна, отделяйки поглед от мен за не повече от секунда. О, боже!
— Здравей, Хали — поздрави я той с най-дълбокия си баритон.
— Късметлийка си, че има кой да те вземе от болницата — каза Хали. — Много мило от твоя страна… ъм… Клод.
— За Суки съм готов на всичко — нежно отвърна елфът.
— Сериозно? — ококори се Хали. — Е… чудесно. Анди докара колата ти, Суки, и ме помоли да ти предам ключовете. Имаш късмет, че се прибрах набързо да обядвам. А сега… ъм… трябва да се връщам в… — Тя с мъка откъсна очи от Клод, настани се в малката си „Мазда“ и потегли към училището.
Отключих непохватно вратата и влязох в миниатюрната си всекидневна.
— Това е временното ми жилище, докато приключи ремонтът на къщата — казах аз на Клод. Чувствах се неловко от обстановката в стерилната стаичка. — Нанесох се в деня, когато ме простреляха. Тоест вчера. — Нима беше вчера?
Влюбеното изражение на Клод бе изчезнало заедно с Хали.