Върховната тайна
- Автор: Вербер Бернард
- Серия: Приключения в науката #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Гецова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Върховната тайна». Краткое содержание книги:
Капитан Умберто бе споменал за „Върховната тайна“. Описваше я като мотивация, по-силна от дрогата, като най-мощната мотивация.
В такъв случай, Дийп Блу се е възползвал от компютърния суперинтелект, за да комбинира молекули и да изобрети някаква нова дрога. По-силна от традиционните наркотици. По този начин е смятал да държи в подчинение болничния персонал, лекарите, сестрите, пациентите.
Върховната тайна…
Да не би Самюел Финшер да я е опитал?
Дали това е свързано със смъртта му?
Предположението за неоткриваемата супердрога й изглежда по-логично, отколкото това за електронната приставка, свързана с мрежата. Още повече, че обяснява защо Наташа не е забелязала нищо, макар че се е провъзгласила за виновна.
Но какво й помага сега фактът, че е разбулила загадката?
Затворена е в шумоизолираната стая, в тази — нека я наречем с истинското й име — лудница на остров насред морето.
Трябва на всяка цена да съхраня разума си, мисли тя. Най-лошото ще бъде да полудея. Ако проявя и най-малкия симптом на лудост, никой повече няма да ми има доверие.
Люкрес Немрод изгризва нокътя си до кръв. Болката я държи будна.
Какво да направя, за да не полудея?
59.
Да изследва. Жан-Луи Мартен не престана нито за миг да се занимава с темата за Върховната тайна. Следата бе незначителна, но разбра все пак, че откривателят й не бе единственият, който пазеше скритото си съкровище. Всички онези, които бяха повече или по-малко наясно с изключителното значение на Върховната тайна, се бяха договорили да сложат край на изследванията в тази деликатна област.
Върховната тайна бе добре опазена.
Сдържаността, проявена по изключение от страна на науката, заслужава да бъде отбелязана.
Жан-Луи Мартен обаче успя да открие една пролука. Дисертацията, посветена на Върховната тайна, беше останала в „кошчето за боклук“ на един отдавна неизползван, но включен към мрежата компютър, при това с пълно кошче…
Един инцидент бе позволил да бъде открита Върховната тайна, една договореност бе забранила разпространението й, а едно случайно разследване му помогна да се запознае със същността й.
Въпреки това не знаеше всичко докрай.
За целта задейства по-конкретни програми-търсачки, които се разровиха из всички болници, лаборатории и университети по света. Всяка верига има слабо място, разсъждаваше той. Все трябва да има няколко десетки души в света, които са били близки с откривателя на Върховната тайна. От тях все ще се е намерил един, който да е нарушил договора. Може би асистент или секретарка. Или човек от обкръжението на откривателя. Приятел по чашка, на който е доверил тайната си в даден момент. Или любовница, пред която е искал да блесне.
Дори в научната сфера няма вечно табу.
По-решителен от всякога, Жан-Луи Мартен четеше всичко, гледаше всичко, проверяваше всичко. Атина от своя страна правеше същото, но стократно по-бързо.
Всеки документ, всичко, което преминаваше пред екрана на камерите от мрежата или на камерите за наблюдение и което би могло да има и най-бегла връзка с Върховната тайна, бе прочетено и складирано.
Ще открия слабото звено, казваше си той.
60.
Люкрес крещи.
Как да не полудее в мрака? През ума й преминават всички моменти, в които се е страхувала от тъмнината. В подземието на сиропиталището, когато джобното й фенерче угасна. Как се развика само! Когато играеше на „сляпа баба“ с вързани очи. Очите са източник на толкова много информация! Самата светлина представлява наркотик. Тя е първото усещане след излизането от корема на майката. Чак след това идва ред на въздуха. А след като сме опитали и двете, повече не можем да спрем. Раждането й не бе преминало леко. Главичката й се бе заклещила. Хипнозата й позволи да си го припомни… Мозъкът има огромни възможности. Той единствен съдържа всички обяснения. Всички илюзии. Всички пълномощия.
Човешкият мозък е най-сложното творение във вселената.
В „Енциклопедия на относителното и абсолютното знание“ е прочела едно изречение, върху което не е престанала да мисли: „Реалността е това, което продължава да съществува, дори след като сме престанали да вярваме в нея.“ Следователно нищо не пречи да се създаде една временна реалност.
Спомня си и един текст на руския дисидент Владимир Буковски, който разказва, че за да издържи на мъченията, си представял мислено как строи „виртуалната“ си къща. Когато болката ставала непоносима, той се оттеглял в нея и никой не можел да го засегне.