Аферата Рембранд
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1115-8
- Переводчик: Владимир Райчинов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Аферата Рембранд». Краткое содержание книги:
В тихото градче Гластънбъри е убит реставратор, а портретът от Рембранд, по който е работел, е откраднат. Въпреки нежеланието си да се заеме със случая, Габриел тръгва по следите на изчезналата картина. Разследването му го отвежда от скалите на Корнуол до улиците на Амстердам и Буенос Айрес.
Когато Алон научава, че зад кражбата на картината се крие чудовищна лъжа и едно огромно богатство, заграбено по време на Втората световна война, случаят се поема официално от Службата. Екипът на Габриел ще трябва да се пребори с една могъща финансова империя, ръководена от швейцарския бизнесмен и филантроп Мартин Ландесман. Изградил публичния образ на светец, Ландесман изглежда недосегаем дори за специалистите на Службата.
Късметът се усмихва на Габриел, когато успява да вербува Зоуи Рийд — британска журналистка и любовница на Ландесман. С нейна помощ агентите научават, че Свети Мартин е замесен в дела, които надхвърлят всичките им очаквания.
Морис тържествено връчи на Хана лорнета за опера и я информира относно набор от интересни предмети, които скоро можеха да станат негово притежание. Най-накрая той отвори дипломатическата си чанта и каза дръзко:
— Преди няколко дни неочаквано попаднах на интересни документи, мадам Вайнберг. Чудех се дали ще имате минутка да ги погледнете.
— Какви са?
— Честно казано, нямам представа. Надявах се вие да знаете.
Той подаде калъфа от стара восъчна хартия на Хана Вайнберг и я проследи с поглед, докато тя изваждаше тънките листове хартия.
— Бяха скрити в един телескоп, който поръчах преди няколко седмици — каза той. — Намерих ги, докато го поправях.
— Странно.
— И аз така си помислих.
— Откъде дойде телескопът?
— Ако не възразявате, мадам Вайнберг, по-добре да не…
Тя вдигна ръка.
— Нито дума повече, мосю Дюран. Дължите на клиентите си пълна дискретност.
— Благодаря ви, мадам. Знаех, че ще разберете. Въпросът е какво е това.
— Имената със сигурност са еврейски. И очевидно става дума за пари. На всяко име съответства сума в швейцарски франкове, наред с някакъв осемцифрен номер.
— На мен ми прилича на документ от войната.
Тя внимателно опипа ръба на листа.
— Такъв е. Познава се от лошия му вид. Истинско чудо е, че листовете са останали непокътнати.
— А осемцифрените номера?
— Трудно е да се каже.
Дюран се поколеба.
— Възможно ли е да са някакъв вид номера на сметки, мадам Вайнберг?
Хана вдигна поглед.
— Швейцарски банкови сметки ли?
Дюран се усмихна почтително.
— Вие сте експертът, мадам.
— Всъщност не съм. Но със сигурност са автентични. — Тя отново огледа страниците. — Но кой би направил такъв списък? И защо?
— Вероятно познавате някого, който може да отговори на този въпрос. Някой от Центъра например.
— Всъщност нямаме човек, който изцяло да е наясно с финансовите въпроси. И ако сте прав за значението на цифрите, тези документи трябва да бъдат прегледани от някой, който е наясно с швейцарската банкова система.
— Познавате ли такъв човек, мадам?
— Сигурна съм, че мога да издиря някой подходящ. — За момент тя го погледна и попита: — Това ли е желанието ви, мосю Дюран?
Той кимна.
— Ще ви помоля за малка услуга. Ще съм ви благодарен, ако не споменавате името ми. Нали разбирате, бизнес. Някой от моите клиенти може да…
— Не се тревожете — прекъсна го Хана Вайнберг, — при мен тайната ви е на сигурно място, Морис. Ще бъде стриктно entre nous, между нас. Давам ви дума.
— Ще ми се обадите, ако научите нещо, нали?
— Разбира се.
— Благодаря ви, мадам. — Морис Дюран затвори дипломатическата си чанта и й се усмихна заговорнически. — Неприятно ми е да си го призная, но винаги съм обичал хубавите тайни.
Хана Вайнберг стоеше до прозореца на библиотеката си и наблюдаваше как Морис Дюран се изгуби в спускащата се над Рю Паве тъмнина. След това втренчи поглед в листа.
Кац, Щерн, Хирш, Гринберг, Каплан, Коен, Клайн, Абрамовиц, Щайн, Розенбаум, Херцфелд… Изобщо не бе сигурна, че вярва на историята на Дюран. Въпреки всичко обаче, беше обещала. Но какво да прави със списъка?
Имаше нужда от експерт. Някой, който знае това-онова за швейцарските банки. Някой, който знае къде са погребани телата. В определени случаи — буквално.
Отвори най-горното чекмедже на писалището, принадлежало някога на дядо й, и взе един ключ. Той отваряше врата в дъното на неосветен коридор. Стаята зад вратата беше детска, старата стая на Хана, непроменена от времето. Легло с балдахин. Рафтове, препълнени от плюшени животни и играчки. Поизбеляла снимка на привлекателен американски актьор. И над френския провинциален скрин, потънала в плътна сянка — картината на Винсент ван Гог Маргьорит Гаше пред тоалетката си. Няколко години по-рано я бе заела на един човек, който се опитваше да издири терорист — един мъж от Израел с име на ангел9. Той й беше оставил номер, на който да го търси в спешни случаи или при нужда от услуга. Изглежда, беше време да поднови връзките си с него.
9
Има се предвид архангел Гавраил, разновидност на чието име е Габриел. — Б.р.