Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Чу страхотна шумотевица — удряне, блъскане, неясни мъжки гласове. Явно местеха мебели, отваряха чекмеджета, ровеха по шкафовете… Претърсваха апартамента му. После настана затишие и нечии стъпки доближиха масичката, където се намираше телефонният секретар. Далечен глас попита „Ей, какво пра…“, но друг по-близък глас изшътка силно. Някой вдигна слушалката.
Няма да чуят обичайния сигнал и ще разберат, че е включен вътрешният микрофон. А ако са професионалисти, веднага ще се досетят, че най-вероятно им звъни самият собственик.
— Знам, че сте вие, доктор Сандърс. Недейте да мълчите — обадете се. — Тонът беше благ, почти приятелски, но Ръсти долови неизречената заплаха. Побиха го ледени тръпки. Искаше да затвори телефона, но възмущението, че са нахлули в дома му, взе превес над страха.
— Кой сте вие? — извика. — Какво търсите там?
— Търсим нещо, което е собственост на управлението. Ако ни кажете къде е, може и да оставим нещичко от жилището ви, та все пак да има къде да се приберете. Съгласен ли сте?
Ръсти настръхна. Стомахът му се сви на топка.
— Какво е това „нещо“? — Опита се да се овладее. — И кои сте вие, по дяволите?
— Вашите работодатели, докторе. От управлението.
— Глупости! Моите работодатели не влизат с взлом у дома ми!
— Докторе, вие за кого си въобразявате, че работите? За кварталния участък ли? Я слезте на земята, ако обичате! — отвърна спокойно непознатият, сякаш дори му беше забавно. — Знаем, че сте прехвърлили информация върху вашия компютър от терминалите в заседателната зала. Голяма грешка от ваша страна, докторе. После сте изтрили файла в компютъра си, но едва след като сте го презаписали на дискета. Още по-голяма грешка. Навежда ни на мисълта, че крадете информация, за да я продавате навън.
— Какво? — зина Ръсти. — Това е пълна идиотщина!
— Така ли мислите? Нима не знаете, че файловете, които сте презаписали, са строго секретни? Вие всъщност сте нарушили държавна тайна! Но все още можете да смекчите вината си, като ни кажете веднага къде се намира дискетата.
Опита се да успокои дишането си. Не искаше да разберат, че е в паника. Защо не го търсят по клетъчния телефон, а направо тръгват да разбиват дома му?
Ами ако този човек все пак не лъже? Дали пък случайно не съм записал нещо наистина секретно?
— Докторе, чувате ли ме?
— Да, чувам ви. Според мен имате някаква грешка. Изобщо не съм записвал секретни файлове, а само информация в рамките на позволеното. И за нищо на света не бих тръгнал да продавам информация!
— Точно това твърдяха и няколко души, които сега прекарват старините си по федералните затвори.
Зави му се свят. Явно бяха открили капана, заложен от него в компютрите в заседателната зала — програма, която тайно съхраняваше всички нови файлове, щом някой се опита да ги изтрие. Ако съобщението от „Кайро“ бе писано в заседателната зала, програмата щеше да го е запаметила в мига, в който авторът реши да заличи следите.
Но как са успели тъй бързо да я открият? И какво толкова фатално е попаднало в нея?
— Докторе, или ще ни кажете къде е дискетата, или ще разпердушиним целия ви апартамент.
Я чакай! Ами те откъде знаят, че съм прехвърлил файловете на дискета? Персоналните компютри не съхраняват подобна информация! Значи чисто и просто гадаят!
Замисли се за Шери Елис. Дали не бяха подгонили и нея? Няма да спомене името й, разбира се, може пък да не са разбрали, че му е съдействала.
— Докторе, даваме ви последен шанс. Ако ни кажете къде е дискетата, все още има някаква надежда да спасите кариерата си.
Ръсти напипа дискетата в джоба си. Пак се беше сблъскал със системата, само че този път съвсем бе оплескал работите.
Тия гадняри ровят в дома ми!
До телефона, от който говореше, забеляза и друг телефон. Пресегна се, вдигна слушалката и бързо набра 911.
Няколко души отстрани го изгледаха учудено. Ръсти стоеше между двата телефонни апарата с по една слушалка на всяко ухо.
— Деветстотин и единайсет — обадиха му се от централата.
— Моля ви, свържете ме веднага с полицията в Херндън! Спешно е!
Човекът от неговия апартамент разбра какво става и се изсмя.