Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Роджър бе извършил някакви електронни чудеса, тъй че телефонните им разговори се прехвърляха до местата им в самолета чрез сателитна връзка. Ето как водещият на въпросното радиопредаване успя да се свърже с него от Калифорния за интервю в ефир.
Защо пък не? — реши Уилсън. Бездруго цял живот съм в ефир.
Предаването започна със задъхано встъпление: за това кой е Уилсън и какъв невероятен професионализъм е показал екипът, успял да се добере до такъв велик човек в толкова тежка кризисна ситуация.
— Как се чувствате, Ваше Преподобие? — попита най-сетне водещият.
— Мисля, че всички сме малко уморени след дългото чакане, докато ни освободят исландските власти, за да отлетим на по-безопасно място. Но Бог е с нас.
— Ваше Преподобие, известен сте в цял свят като човек, носещ надежда и спасение. Сигурно с ваша помощ много умиращи са намирали пътя към спасението?
— Вярно е. Никак не е лесно да напуснеш този свят и да се преселиш в отвъдния. Хората имат нужда някой да им посочи пътя.
— Да, но сега, когато вие самият сте в това положение, как се справяте?
Уилсън се поколеба — обмисляше въпроса.
— Не съм убеден, че разбирам въпроса ви, Бил. — Беше почти сигурен, че водещият се казва Бил, но не можеше да си спомни името на радиостанцията, нито пък къде се намира.
— Исках да кажа, Ваше Преподобие, че и на вас, и на другите в самолета ви остават по-малко от трийсет часа живот. Светът вече отказва да ви приеме. Ние сме потресени, но това е голата истина. Изпращат ви да умрете в най-голямата пустиня на земята. Ето защо ви давам думата, а смятам, че и слушателите ни биха искали да узнаят как човек като вас посреща собствената си смърт.
Уилсън изпадна в паника. Откъде ли получаваха такава изопачена информация?
В радиостанцията в Южна Калифорния водещият придърпа към себе си една папка на бюрото и намръщено я отвори. Последното телеграфно съобщение, което прегледа преди предаването, не беше там, но доколкото си спомняше, то гласеше, че аутопсията е потвърдила наличието на вируса. Кимна на продуцента и отново подкани госта си.
— Ваше Преподобие?
Уилсън въздъхна тежко. Трябваше да прикрие, че въпросът го е разстроил.
— Съжалявам, Бил — подхвана уверено той, — но информацията ви май е погрешна. При вас се носят какви ли не слухове, че сме в голяма опасност, но екипажът на полета ни увери, че няма защо да се безпокоим.
— Ваше Преподобие, колкото и да ми е неприятно да ви съобщавам лоши вести, длъжен съм да ви кажа, че според телеграфните агенции вече е извършена аутопсия, а вие, както виждате, продължавате към Африка.
Значи аутопсията е потвърдила наличието на вируса? Никой от екипажа не бе споменал за това.
Гласът на водещия прозвуча отново в ухото му.
— Ваше Преподобие, има ли вече някой болен при вас?
— Не! — Уилсън усети, че отговорът му е прозвучал рязко и направи усилие да продължи по-спокойно. — Не, Бил, никой не е болен и смятам, че докато не се разболее поне един човек, е твърде рано да ни отписвате.
— Добре, Ваше Преподобие, мога да формулирам въпроса си така: ако някой все пак се разболее и това се потвърди, как ще се справите с положението?
— С положението… че вирусът е на борда ли?
— Да. И че е доказано смъртоносен.
Уилсън се стъписа. Та нали ставаше дума за съвсем обикновен вирус?
— Как така „доказано смъртоносен“, Бил? Това си е просто един неприятен грип и нищо повече.
— Е, Ваше Преподобие… екипажът може и така да ви е казал, но целият свят разбра, че всъщност това е вирус убиец, един вид унищожител на света. Говори се между другото, че може да е дело на някоя арабска терористична организация.
— Ами… — Той се затрудни. — Аз смятам, че е редно да приемем всичко това за… за слухове, нали? Но ако все пак Бог реши, че ни е дошло времето, просто ще трябва да се примирим с неговата воля.
Уилсън едва издържа до края на интервюто, макар че се опитваше да отговаря спокойно и професионално. Описа пътниците като търпеливи набожни хора. Дали правел молебен? Да, разбира се, за тези, които искат да спасят душите си. Проповедник е в края на краищата, ще проповядва.
Но през цялото време в ушите му отекваха думите на водещия: „… доказано смъртоносен… екипажът може и така да ви е казал… вирус убиец… арабски терористи…“.
С трепереща ръка затвори и за миг остана вкаменен, после скочи от седалката, искаше да избяга. За малко да нахлуе с гръм и трясък при командира и да поиска обяснение, но се отказа. Та нали и капитанът беше в същата безизходица.