Часовникът на Пандора

Та аз ще загина!

Още преди двайсет минути усети, че търпението му да седи на едно място се изчерпва. Навън беше тъмно, повечето от пътниците спяха. Стана и без да му е особено наложително, се запъти към тоалетната, но от вонята там му се догади — преливащите клозети миришеха по-отвратително и от едновремешно дворно клекало през лятото. Задържа дъх, за да не повърне, и побърза да се измъкне.

Тръгна по пътеката между пътниците. Кимна на онези, които обърнаха глава към него. Стори му се, че някои са го познали и го гледат с почит. Двама-трима понечиха да го заговорят, но той се отърва с „Почакайте. Ще се върна след малко“.

Толкова съм погълнат от собствените си грижи, каза си, че точно сега не мога да дам никому утеха.

Но чувството за вина растеше. Пастор е в края на краищата. Трябва да е всеотдаен, до последния си дъх да оказва духовна подкрепа на хората. А какво направи? Заради него загина една млада майка. Всички в самолета знаеха, че не друг, а той я подтикна да се втурне навън.

После обаче не събра смелост да я последва.

Дълбоко в себе си изпитваше единствено страх, който шаваше и го гризеше отвътре като някакво жестоко животинче, и вече самата мисъл да помогне на друг му изглеждаше абсурдна. Страх от вируса, страх, че ще се изложи.

Страх, че ще умре.

Безпорядъкът наоколо също му действаше потискащо. Стюардите се мъчеха да събират боклуците, но хората се бяха изтегнали да спят и разхвърляните хартии, чашки и одеяла в краката им сякаш се множаха.

— Запазете представата, която хората имат за вас, сър — посъветва го секретарят Роджър преди смъртта на Лиза Ериксън. — Този образ ви позволява да служите на Бога и вдъхва вяра. Нужно ви е самообладание, за да се преборите със страховете си.

— Страхове ли? — изсъска той през зъби. — Как си позволявате, млади човече, да ме обвинявате в страхливост?

Роджър въздъхна и го погледна в очите.

— Честно казано, сър, ако не се страхувате от нищо, значи сте идиот, което трудно бих повярвал. Не е грях да признаете на помощника си, че сте нормален човек, но пред паството винаги трябва да владеете чувствата си. Това имах предвид.

Гарсън Уилсън изсумтя и се намръщи.

— Когато започнах работа при вас — припомни му Роджър, — вие ми казахте, че едно от основните ми задължения е да ви помагам в трудни моменти да не рушите изградения образ.

Толкова се борих да не руша този „образ“, мислеше си Уилсън сега. И все още се боря.

Но губеше битката. Човекът Гарсън Уилсън — изплашеният актьор в ролята на най-видния евангелист на Америка Гарсън Уилсън — търпеше поражение.

Продължи към предната част на самолета, внимателно прекрачвайки нозете на спящите пътници.

Всичко започна от интервюто по радиото.