Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Връщай се тук — извиси глас Самуна и Умбо го послуша.

Офицерът се облегна на отсрещния парапет.

— Ще скочим оттук — каза Самуна тихо.

Умбо погледна надолу.

— Не гледай нататък — предупреди го Самуна.

— Ами ако не успея да избегна палубите долу? — попита Умбо. — Ами ако се разбия в парапета долу и си счупя крака, а после падна във водата и се удавя?

— Помислил съм за това — отвърна Самуна.

И без нито дума повече той хвана Умбо за яката на туниката и за пояса на кръста и го метна през борда с такава сила, че той падна далече-далече от долната палуба.

Не че Умбо имаше много време да оглежда наоколо. На палубата веднага се разкрещяха и когато той се показа да си вземе въздух за пръв път, видя как още едно тяло цопва във водата. За негова изненада това беше офицерът, който плюеше вода, давеше се и крещеше за помощ. Умбо се почуди дали да не му помогне, но после реши, че това не му е работа. Вместо това се подчини на нарежданията на Самуна и се гмурна под лодката. В мътната речна вода не можеше да вижда и го обзе ужасен страх, че ще се покаже да си поеме дъх и ще си удари главата и ще открие, че не е отплувал достатъчно далече и че не може да диша и със сигурност ще умре… Но продължи да плува, докато накрая започна да му се струва, че дробовете му ще избухнат.

Когато най-сетне се показа на повърхността, гемията вече се бе отдалечила надолу по течението, а целият екипаж беше струпан на другия борд и вадеше офицера от водата.

След малко Самуна изскочи на около десетина крачки по-надолу от Умбо. Не биваше нито да му маха, нито да го поздравява по какъвто и да било начин — всяко тяхно действие можеше да бъде видяно, всяка тяхна дума можеше да бъде чута. Звуците правеха какви ли не номера над водата. Но той се отпусна по течението, а Самуна цепеше водата насреща му и накрая се приближиха един до друг достатъчно, за да могат да си говорят тихичко.

Само че нямаше какво да си кажат освен: „Най-добре да изчакаме да се отдалечат“.

Ала най-важното не беше произнесено. Умбо с цялата си душа се надяваше Риг да разбере защо са го изоставили и са скочили от гемията. Въпреки че технически той изобщо не беше скочил. След малко Самуна реши, че гемията се е отдалечила достатъчно, и заплува по диагонал към брега. Умбо го последва. Не бързаше да стигне там. Плуването го можеше, но стигнеше ли на брега, трябваше да се досети как да се върне назад във времето.