Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Аз не се надух, като се опаричих, а пък що се отнася до владетелския произход, нямам представа как се държат кралските особи, ако такова нещо като кралска особа съществува в Народната република.

— Много добре знаеш, че Народната революция беше безкръвна. Кралското семейство още е живо.

— Вие казахте, че аз съм мъртъв — рече Риг. — А тези, които не са мъртви, вече не са кралски особи.

— Те вече не са на власт, ако за това говориш — уточни генералът. — Що се отнася до мен, можеш да ме наричаш или с военния ми чин, който е „генерал“, или с моето положение в живота, което е „гражданин“.

— Щом кралското семейство вече не е кралско, какво ще спечеля, ако се престоря, че съм негов член? — попита Риг.

— Точно това се опитвам да разбера и аз — отвърна генералът. — От една страна, може би ти наистина си невежият селяндур, за какъвто се представяш. От друга страна, се владееш много умело — и преди да те срещна, и след това, което означава, че си много добре обучен.

— Към моето образование подхождаха много избирателно — рече Риг. — Нямах представа колко избирателно, защото голяма част от него ми се струваше безполезна, ала се оказа, че не е. Но Баща ми настояваше да уча каквото той избере и когато избере.

— Учил те е на финанси, но не и на история?

— Той ми преподаваше много история, но сега разбирам, че е изключил по-голямата част от най-новата история на Света между стените. Сигурен съм, че е имал основание, но в момента това никак не ме устройва.

— Говориш на много висок стил, подхождащ на човек от кралски произход.

— Баща ми ме научи да говоря така, но никога не съм говорил в такъв стил с никого другиго освен с него. Сега го използвам, защото вие го използвате и защото той сплаши господин Бъчваря.

— Но очевидно не го е сплашил достатъчно — забеляза генералът. Риг не искаше да обсъждат повече господин Бъчваря.

— Някой все някога ще ми каже името ви, ако оживея. А ако не оживея, тогава ще отнеса тази велика и ужасна тайна в гроба.

— Аз всъщност не се отклонявах от отговор — рече генералът. — По времето на революцията моето семейство се отказа от своето твърде прочуто родово име и прие името „Гражданин“. И затова аз наистина съм генерал Гражданин. Ала ти, изглежда, искаш да научиш моето кръщелно име, въпреки че би било твърде неучтиво да го използваш, освен ако не си кралска особа. Казвам се Хадамандер Гражданин.

— Приятно ми е, господине — рече Риг. — А аз, освен ако Баща ми не е лъжец, съм Риг Сесамекеш.

— Но ние вече се договорихме, че баща ти е лъжец, защото ако Риг Сесамекеш в действителност е твоето име, то тогава човекът, свидетелствал за това, не е твой баща. А ако той е твой баща, то това не е твоето име.

Очевидно Гражданин задаваше същите въпроси, които зададе и по време на разходката им, за да провери дали отговорите на Риг ще се променят. Но тъй като той бе казал простата истина, с изключение на броя на скъпоценните камъни, беше лесно да се придържа към същата история.