Затворена котка [bg]

Все едно прекосяваше тунел, повлечена от ураган, чиято скорост се увеличаваше. Струваше й се, че събитията започваха да се случват на все по-кратки интервали. Едва успяваше да се отърси от една изненада, когато я завладяваше друга и не знаеше дали да го припише на някакво магическо измерение, чийто вход беше открила, или бе някаква илюзия, породена от самотата.

Без да гаси свещта, се хвърли на леглото и остана загледана в пламъка, докато очите й започнаха да се затварят. Преди да успее да заспи, някой я разтърси нежно.

— Маев, да вървим! Време е.

Все още зашеметена от образите на някакъв кошмар, се изправи, загърна се в кожите, които я пазеха от студа, и се присъедини към група младежи, подготвящи се за инициация. Скоро щяха да се срещнат очи в очи с Бриг — пряка наследница на Керидуен по линията на дълго родословие гадателки, — чиято мъдрост й беше спечелила титлата Майка.

Маев огледа тайно младите лица, които я заобикаляха. Не познаваше никого. Произлизаха от различни племена, които един път в годината изпращаха децата си в Бру-на-Бойн20, за да бъдат посветени. Момичета и момчета поемаха към магическия център на Туата Де Данан — народът на Богинята Дану, — към който принадлежаха всички. Там ги очакваше Майката, която им показваше пътя към духовния свят.

Следвайки светлината на факлите, младежите прекосиха долината, брулена от есенни ветрове. Маев зъзнеше, но по-скоро от вълнение, отколкото от студ. Тайно се надяваше да разбере защо Бру-на-Бойн беше Каер Сидхе в най-висша степен.

Всеки дананец знаеше, че Каер Сидхе — Крепостите на Магическия народ — бяха изкуствени възвишения, разположени върху места на концентрация на силата. В областта съществуваха десетки, като всеки беше управляван от своята магьосница. Бру-на-Бойн беше главният, но никой не знаеше със сигурност защо. Входовете на тези гробници се отваряха на Самхейн, в навечерието на Деня на мъртвите, за да могат духовете на покойниците да излязат да скитат из света на живите. Но посвещението на Маев съвпадаше с една много специална дата: идването на бог Белен, което се случваше само веднъж на всеки деветнайсет години. Бриг, пазителката на Бру-на-Бойн, беше обявена за Живия глас на бога. И когато Белен се връщаше на изумрудения остров Ерин, гадателката организираше специална церемония до отворения вход на гробницата му.

Групата ускори ход. Прекосиха дъбова горичка и излязоха на ливада. Заедно със спътниците си Маев се вгледа в огромния стъклен купол на Каер Сидхе. Таванът на гробницата беше покрит със слой кварц, който хвърляше фантастични отблясъци под лунната светлина. Три клади пращяха пред входа. На главната висеше котел, окачен на няколко кола, здраво забити в земята.

Бриг накара групата да седне около огъня.

— Настъпи часът да приемем съвета на Богинята — обяви с развълнуван глас. — В този котел съм смесила вода, свещени билки и кръв от бял бик, които ще вдъхновят срещата с нашата Велика Майка.