Затворена котка [bg]

— Това е домът храм, където е живял самият бог Дагда. Само избрани могат да влизат тук, защото силите между стените му са много мощни. Вече е бил място на концентрация на силата, когато дананците сме стигнали до Ерин. Дагда се е нанесъл тук, за да запази котела на Дана, който по-късно е предаден на Керидуен…

Маев се отърси рязко. В крайна сметка беше истина. Там се криеше съдът, който даваше поетично вдъхновение или позволяваше общението с боговете.

— Влизането там — продължи Бриг — е призоваване на яйцето на Сътворението.

Маев се вгледа в овалната форма на гробницата и за първи път осъзна, че хълмът наистина приличаше на гигантско яйце.

— Ще извършим ритуала извън Божествената Утроба — продължи гадателката, — защото прагът й не бива да бъде прекосяван без съгласието на Богинята.

Взе купа, за да я напълни с течността, която вече клокочеше буйно в котела. Един младеж започна да я пие с наслада. След това дойде ред на малко момиче, което изглеждаше много изплашено. Всеки път, когато купата се изпразваше, Бриг се връщаше до котела и я пълнеше отново. Маев трябваше да направи усилие, за да не изплюе съдържанието й. Отварата беше горчива, крайно неприятна на вкус. С език напипа някакви месести късчета, за които предположи, че са гъби.

След като приключиха, гадателката им нареди да се изправят и да се хванат за ръце. Дрезгавият й глас отекна в нощта с химн, на който всички пригласяха. Поведе ги в този ритъм на хоро, което се ускоряваше едновременно с проявата на ефекта от отварата. В един момент напусна кръга и се загледа в младежите, които продължиха да танцуват на малки групи. Маев беше една от първите, която се отдели от другарите си. Почувства подтик да танцува сама, да описва спирали навън или навътре; докато го правеше, паметта й донесе образи от друг — по-древен и вече забравен танц.

Никой не разбра, че гадателката гасеше огньовете. Когато угасна и последната искра, песента секна и танцьорите престанаха да се движат.

Маев се огледа около себе си. За миг помисли, че се е откъснала от групата. Кристалният блясък на гробницата й показа, че греши. Очите й привикнаха с мрака и тя различи очертанията на скалите, но не видя никого… поне така си помисли отначало. Крехки и миниатюрни същества се движеха във въздушен танц из цялата околност на Каер Сидхе. Маев можеше да ги види, защото крилете им излъчваха феерична светлина. Това можеше да бъде само Магическият Народ. Лека-полека започна да различава и тъмните силуети на другарите си, въпреки че никой от тях не виждаше крилатите същества. В този момент забеляза слаба светлина, която обгръщаше един от младежите. Фигурата се обърна към нея, без да крие изненадата си. Маев не разбираше причината за това вълнение, докато не забеляза, че собственото й тяло също излъчва светлина. Още един фосфоресциращ силует се отдели от групата и се спря на малко разстояние от девойката, чиято памет се мъчеше да си проправи път сред мъчителната тъмнина: в друг живот… тримата… някой беше загинал… някой я беше убил и сега…