Чуждо тяло [bg]

— Кога точно пристигате?

— Тръгваме тази вечер от Ню Йорк и по разписание трябва да пристигнем в Делхи късно вечерта в четвъртък, деветнайсети октомври, в двайсет и два и петдесет.

— В кой ден на процедурата сте?

— Седми ден, но което е по-важно, в понеделник д-р Шьонер определи, че след пет дни трябва ми се сложи стимулиращата инжекция.

— Значи за последно сте преглеждана в понеделник и всичко беше наред?

— Всичко беше наред.

— Тогава смятам, че трябва да ви прегледам в петък сутринта. По кое време предпочитате да стане? На мен ми е удобно по всяко време, защото петък е ден за изследователска дейност и съм свободен от ангажименти.

— Не знам — каза Лори. — Какво мислите за осем сутринта?

— Нека да е осем сутринта — съгласи се д-р Арун Рам и разговорът приключи.

Лори побърза да се обади на Шърли и да й благодари за помощта.

— Ще го харесаш — увери я приятелката й. — Той е много умен, има страхотно чувство за хумор и отлични постижения.

— Човек не може да си мечтае за нещо повече — отвърна Лори, преди да затвори телефона.

След всички тези разговори Лори хвърли поглед на часовника. Беше време да тръгва към компанията, издаваща визи за Индия. Тя извади паспорта си и този на Джак от чантата и приложи към тях снимките, които си бяха направили тази сутрин.

Мушна ги в дамската си чанта, прибра там и мобилния телефон, излезе от кабинета си и се насочи към асансьорите. Когато чу, че пред нея се отваря вратата на асансьор, тя ускори крачка, за да го хване, и се сблъска с излизащата оттам д-р Рива Мета, с която деляха един кабинет. Лори се разсмя.

— Господи, ти си в добро настроение — отбеляза Рива.

— Предполагам, че е така — отговори Лори весело.

— Не ми казвай, че си бременна — рече Рива.

Двете с Лори не само деляха един кабинет, но бяха и добри приятели. Рива беше единствената, освен Шърли, с която Лори беше споделила цялото напрежение около процедурите за лечение.

— Де да бях — отвърна Лори. — Не, двамата с Джак имаме извънредно пътуване до Индия.

Лори задържаше вратата на асансьора, която отчаяно искаше да се затвори.

— Това е страхотно! — възкликна Рива. — Къде в Индия?

Рива и родителите й бяха емигрирали в Съединените щати, когато тя беше на единайсет.

— В Ню Делхи. Всъщност, тъкмо сега отивам да извадя индийските визи. Ще се върна след около половин час. Иска ми се да поговорим за това и може би да ми дадеш някои съвети.

— Непременно — махна с ръка Рива.

Лори се вмъкна в кабинката на асансьора и вратата се затвори. Докато се спускаше надолу, се замисли над коментара на Рива във връзка с настроението й и осъзна, че наистина е добро, най-доброто, което беше имала от два-три месеца насам.

Когато достигна до сутерена, тя забърза към залата за аутопсии. Взе си само престилка и шапка, защото знаеше, че е за малко, и влезе през главния вход. Въпреки че беше почти девет без петнайсет, Джак и Вини бяха единственият работещ екип. Няколко от другите санитари се приготвяха за работа и изваждаха телата, но работещите в екип с тях лекари още не се бяха появили. Джак и Вини се справяха добре. Големият Y-образен разрез върху гърдите и корема на тялото, с което се занимаваха, вече беше зашит.