Чуждо тяло [bg]

— О-ох — простена Калвин, докато събираше материалите за кметството. — Защо имам чувството, че ще трябва да се справям без двамата ми най-продуктивни патолози? Добре, казвай накратко проблема.

Лори прочисти гърлото си.

— Спомняте ли си онова момиче, Дженифър Ернандес, което поканих тук преди четиринайсет години?

— Как бих могъл да забравя! Бях категорично против, и неизвестно защо ти позволих да ме склониш. А после се оказа, че това е едно от най-хубавите неща, случили се в това учреждение. Четиринайсет години ли минаха оттогава? Господи!

— Да, отдавна беше. Всъщност през пролетта Дженифър ще се дипломира в Медицинското училище към Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

— Страхотно! Харесвах това хлапе!

— Тя ви изпраща поздрави.

— Мерси, подобно — отвърна Калвин. — Лори, ще се наложи да ускориш. Трябваше да съм излязъл през тази врата преди пет минути.

Лори му разказа историята за смъртта на Мария Ернандес и затрудненията на Дженифър. Както и това, че жената се е грижила за нея цели дванайсет години. И накрая — че двамата с Джак искат да отидат в Индия и ще се нуждаят от около седмица за целта.

— Моите съболезнования — каза Калвин. — Естествено, разбирам желанието ти да покажеш почитта си към покойната, но не съм сигурен, че разбирам защо и Джак трябва да пътува. Ако останем без двама ви по едно и също време, ще изпитаме затруднения.

— Причината, поради която Джак трябва да дойде, всъщност не е свързана със смъртта на Ернандес — обясни Лори. — Двамата с Джак провеждаме лечение за безплодие от около осем месеца. Понастоящем съм в период, в който си инжектирам големи количества хормони; до няколко дни трябва да си сложа стимулиращата инжекция за отделяне на яйцеклетката. И в този момент…

— Добре, добре! — възкликна Калвин, прекъсвайки я по средата на изречението. — Схванах. Хубаво! Имате я вашата седмица. Ще се справим!

Калвин вдигна куфарчето си.

— Благодаря ви, д-р Уошингтън — рече Лори. Разтрепери се от вълнение. Пътуването наистина щеше да се осъществи. Тя последва заместник-директора вън от кабинета му.

— Обадете ми се, когато сте готови да се върнете на работа — подхвърли Калвин през рамо, докато се насочваше към главния вход.

— Ще го направим — отвърна Лори.

— Още нещо — обади се Калвин, след като вече беше наполовина излязъл и държеше вратата отворена. — Донеси ми подарък. Забременей.

След тези думи той излезе и остави вратата да се затвори.

Като връхлетяно от внезапна лятна буря, настроението на Лори се заоблачи. Последният коментар на Калвин я вбеси. Обръщайки се отново, тя си позволи да избълва поток от ругатни. При цялото напрежение, на което беше подложена при опитите да забременее и унинието, което пораждаше цялата история, не й трябваше много.