Чуждо тяло [bg]

Радж притисна мъжа в мечешка прегръдка, за да му попречи да влезе вътре, и го избута към коридора.

— Ужасно съжалявам — избъбри объркано той. Сблъсъкът беше толкова неочакван, а на всичко отгоре той разпозна и мъжа. Беше д-р Нирав Кришна, хирургът на Дейвид Лукас, който обикаляше за последно пациентите си, преди да се прибере вкъщи.

— Господи, човече — сопна му се д-р Кришна. — Защо си се разбързал така?

Изпаднал в паника, Радж се опита да измисли нещо. Осъзнавайки, че няма друг избор, той реши да каже истината.

— Спешен случай. Господин Лукас има пристъп.

Без да каже нито дума, д-р Кришна избута Радж от пътя си и нахълта в стаята. Още с приближаването си до леглото той забеляза започващата цианоза на Дейвид Лукас. Хвърли един бърз поглед към монитора и видя, че ритъмът на сърцето е сравнително нормален. В този миг осъзна, че пациентът му не диша. Не се отчиташе фасцикулация, защото такава нямаше.

— Докарай една носилка! — извика д-р Кришна. Той извади назогастриалната тръба и я хвърли настрани. Хвана пулта за управление на леглото и започна да отпуска главата на пациента назад. Виждайки, че Радж стои като истукан и не помръдва от мястото си, той отново му изкрещя да докара носилка. Налагаше се да реанимират.

Радж се отърси от парализата си, но ужасът не го напускаше. Той изскочи от стаята и хукна по коридора към сестринския пункт, където се съхраняваха носилките. В главата му беше пълна каша. Питаше се какво може да направи, освен да се опита да помогне. Хирургът го беше видял и ако просто изчезнеше, със сигурност щяха да го заподозрат.

След миг се озова до сестринския пункт и извика на двете сестри, които седяха пред едно бюро, че в стая 304 има спешен случай. Без да спира, Радж отвори вратата на склада, където държаха носилката, издърпа я навън и със силно тракане я забута пред себе си обратно към стаята на Дейвид Лукас. Лампата в стаята светеше. Д-р Кришна правеше изкуствено дишане уста в уста и за истински ужас на Радж господин Лукас изобщо не изглеждаше зле; цианозата му постепенно се разсейваше.

— Кислороден апарат! — извика д-р Кришна.

Една от сестрите, която беше дотичала след Радж, го грабна от носилката и го подаде на лекаря. Той намести главата на пациента, притисна апарата към устата му и започна да го обдишва. Гърдите на Дейвид Лукас вече се повдигаха много по-отчетливо, отколкото при изкуственото дишане.

— Кислород! — излая д-р Кришна.

Другата сестра пое цилиндъра през леглото и докато лекарят обдишваше, тя свърза бутилката с апарата. Само за няколко секунди цветът на господин Лукас значително се подобри, дори порозовя.

Докато всички се суетяха около пациента, Радж осъзна колко е загазил. Дори не беше сигурен дали е по-добре пациентът да умре, или да бъде спасен. Не можеше да прецени дали трябва да се измъкне, или да остане, и тази несигурност го приковаваше на място.