Чуждо тяло [bg]

Както и очакваше, нейната снимка изглеждаше значително по-добре от неговата — светкавицата беше уловила кестенявите връхчета на тъмните й коси, сякаш служителят бе професионален фотограф. Най-голямата разлика беше в очите. Докато светлокафявите, хлътнали очи на Джак изглеждаха така, сякаш той е с махмурлук, синьо-зелените очи на Лори бяха ведри и искрящи.

Когато пристигнаха в Центъра по патология в седем и половина, Лори мислеше, че нещата изглеждат обещаващо. Знаеше добре, че ако денят е особено натоварен, Калвин няма да е толкова предразположен психологически да даде и на двамата отпуска. Но графикът, поне засега, беше нормален. Когато двамата с Джак влязоха в стаята за оперативки, където започваше работният ден на всички съдебни лекари, д-р Пол Плоджет, дежурният патолог, който трябваше да ги запознае с постъпилите през нощта случаи, седеше зад бюрото и четеше „Ню Йорк Таймс“. Пред него имаше необичайно ниска купчина папки, които вече бяха прегледани. Отстрани до него, в един от кафявите пластмасови столове, се беше разположил Вини Амендола, един от санитарите, чиято работа беше да дойде рано, за да приеме нощната смяна. Той освен това бе натоварен с правенето на кафе за всички. В момента Вини четеше „Ню Йорк Поуст“.

— Днес денят май ще е лек? — попита Лори, за да е сигурна.

— Един от най-ненатоварените — кимна Пол, без да се подава иззад вестника.

— Някакви интересни случаи? — попита Джак, като започна да тършува из ниската купчина.

— Зависи за кого — отвърна Пол. — Има едно самоубийство, което май ще е проблем. Сигурно си видял родителите. Бяха застанали пред стаята за оперативки по-рано. Семейство от изтъкнат еврейски род с много връзки. Накратко, не искат аутопсия, и са категорични. — Пол се подаде иззад вестника, за да се убеди, че Джак го е чул.

— А наистина ли има нужда от аутопсия в този случай? — попита Джак. Според закона при самоубийство се изискваше аутопсия, но Центърът по патология се опитваше да проявява чувствителност към семействата, особено когато беше намесена и религията.

Пол сви рамене.

— Бих казал, че да, трябва да се действа тактично.

— Което изключва д-р Степълтън — обади се Вини.

Джак перна грубо вестника на Вини, което накара санитаря да подскочи.

— При такава препоръка имаш ли нещо против аз да поема случая? — обърна се Джак към Пол.

— Моля, заповядай — каза Пол.

— Калвин дойде ли вече? — попита Лори.

Пол смъкна вестника си така, че да може да вижда Лори, вдигайки въпросително вежди, сякаш искаше да каже: „Да не си се побъркала?“.

— Вероятно ще се наложи двамата с Джак да вземем малко извънредна отпуска, започваща от по-късно днес — каза Лори на Пол. — Ако това не е проблем — а не виждам защо може да бъде — искам да отхвърля колкото може повече работа.

— Няма да е проблем — съгласи се Пол.

— Излизам да поговоря с тези родители — каза Джак и вдигна папката с документите.