Интервенция [bg]

— О, да. — Лицето на Джак се разведри. — Рожденият ти ден наближава. Всъщност е утре, на шести декември, нали?

— Не ми е подарявал нищо от не знам кога — игнорира Джеймс въпроса му. — Защо си позволих да повярвам, че тази година ще е различно, наистина не знам. Но тъй като Шон е както библейски учен, така и археолог, помислих, че може да е някаква раннохристиянска реликва. Наивник.

— А то е? — вдигна вежди Джак.

— Нека довърша — спря го Джеймс. — Искам да разбереш защо съм в такава трудна ситуация.

Джак кимна, любопитството му се увеличи. Кошът може би съдържаше някаква антика. Нещо необичайно, ако се съдеше по реакцията на Джеймс.

— Изпраща ми този кош от Ватикана, като казва, че съдържа мои лични вещи, което означава, че няма да бъде спрян от митницата както в Италия, така и в Ню Йорк. Пристигна снощи с въздушен превоз, доставиха го директно от летището. Тъй като си мислех, че става дума за подарък за рождения ми ден, сложих го тук заедно с останалите си лични вещи. Както обеща, Шон дойде вчера направо от летището, малко след като кошът бе пристигнал. Беше в много странно настроение, някак напрегнат, но и развълнуван. Нямаше търпение да отвори колета, както и аз, впрочем, за да види дали съдържанието е невредимо. Така че слязохме двамата долу, срязахме металните ленти и отвинтихме капака на коша. Първото, което се показа бяха парчета стиропорена пяна, тъй като предметът беше изключително внимателно опакован. Когато махнахме и последното парче, както ще направя сега, ето какво видяхме. — Джеймс пъхна пръстите си между грапавото дърво и опаковъчния материал и махна последния.

Джак се наведе напред. Светлината в сутерена не беше добра, но все пак можеше да види потъмнял правоъгълен камък с гладка повърхност, с издълбани по нея драскулки. Не беше впечатлен. Беше очаквал нещо, което да хваща окото, като позлатена купа или статуя, или може би тежка златна урна.

— Какво е това? — попита той.

— Костница. Някъде от времето на Христос, плюс-минус стотина години, юдейските погребални практики в Палестина включвали слагането на трупа в пещерообразна гробница за година или повече, за да се даде възможност на тялото да изгние. След това семейството се връщало, събирало костите и ги слагало в кутия от варовик с различни размери и декорация, в зависимост от това колко богато било семейството. Кутията се нарича костница.

— Нямаше ли един спор напоследък за костница, за която се твърдеше, че е имала следния надпис: „Яков, син на Йосиф, брат на Исус“.

— Точно така. Всъщност, напоследък бяха открити костници с надписи, твърдящи, че съдържат мощите на Исус Христос и най-близките членове на семейството му. Разбира се, доказа се, че целият досаден инцидент е чиста измама от безскрупулни фалшификатори. През последните двайсет години са намерени хиляди костници от първи век в резултат на строителния бум в Ерусалим. Няма начин да не намериш нещо, когато копаеш в този град. Убеден съм, че тази тук ще се окаже пак някой фалшификат, както и останките, намиращи се вътре.